Рубинения кръг [bg]

— Условия? — попитах.

— Очевидно, те са сключили някаква сделка. Алисия е настояла да я държат известно време — вероятно за да те изнудва с нея — но Воините накрая искат да я използват в някакво варварско ритуално убийство.

Сърцето ми спря.

— Също както направиха със Соня.

— Така изглежда — кимна Маркъс мрачно. — Според сделката, която са сключили с Алисия, ще я държат още три дни.

Едва удържах ченето си да не хлопне на пода.

— Три дни?

— Трябва да отидем там — веднага! — заяви Еди, с лице потъмняло като буреносен облак. Бях склонна да се съглася.

Маркъс му хвърли поглед, изпълнен със симпатия.

— Тъкмо в това е проблемът. Спомняш ли си, че казах, че имаме „почти“ цялата информация за нея? Единственото, което не знаем, е точното местонахождение, където я държат. Споменават го като комплекс „Денят на Страшния съд“.

Щях да се засмея, ако положението не беше толкова трагично.

— Глупаво име. Но може да е достатъчно за алхимиците да се заемат с проверката. Този път ще говоря лично с тях и ще видя дали ще успея да привлека вниманието им.

— О — промърмори Маркъс. По устните му се мярна суха усмивка, която не успях изцяло да разгадая. — Докопах се до нещо, което може да помогне. Знаете ли, че Воините купуват омагьосана вампирска кръв от престъпни и продажни алхимици?

Замислих се за това, което бях подслушала в главната квартира в базата на Воините.

— Всъщност аз знаех. Смятах да те помоля да провериш дали в лаптопа има някакви сведения за това — доколкото разбирам, явно си открил такива. Отново ли е замесен Кийт?

— Не — поклати глава Маркъс и обърна екрана към мен. — Ето го списъка.

Прочетох го.

— Разбирам.

— Аха. Обзалагам се, че алхимиците ще се заинтересуват от това — може да има и други форми на сътрудничество между Воините и някои алхимици.

Бях съгласна с него, ала преди да успея да отговоря, телефонът ми иззвъня, а върху дисплея се виждаше номерът на Ейдриън.

— Почакай малко. — Натиснах бутона за отговор. Заля ме огромна вълна на облекчение. — Ейдриън, добре ли си?

Той се засмя от другата страна на линията.

— Типично за теб да попиташ първо това. Ти си тази, която се вмъкна под прикритие при Воините, не аз. — Замълча за миг. — Върнала си се, нали?

— Да, и ние разполагахме с това, от което се нуждаехме — е, отчасти. Имаме всякакви подробности за това, къде държат Джил, но не и точното географско местоположение.

Последва продължителна пауза.