![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Бан извърна поглед от всичко това. Той потърси с очи вдъхващата спокойствие едра фигура на генерал Крийд и видя, че Куулас, военният чатеро, говореше в ухото му.
— Май скоро ще спрем! — казваше мъжът.
— Какво?
— Казвам, че май скоро ще спрем! Можем ли да направим нещо?
— Да направим? — сопна се генералът. — Ако имаше такова нещо, човече, вече щяхме да сме го направили.
Куулас изглеждаше така, сякаш се е надявал на по-вдъхновяващ отговор от този. Той хвърли поглед към Бан, който забеляза, че мъжът трепери.
— Все още имаме едно предимство — заяви генералът и Куулас и Бан се наведоха по-близо, за да го чуят. — Тъй като сме напълно обкръжени, хората ни няма къде да бягат. При всички положения няма да ни обърнат в бягство.
Бан бързо примигна. Крийд го потупа по рамото и едва не го събори.
— Пипнахме мечката! Сега трябва да пострадаме от ноктите й, докато се мъчим да достигнем до гърлото й.
Дори сега Крийд продължаваше да мисли за своята история.
— Ами ако матриархът побегне, генерале? Какво ще правим тогава?
— Тогава собствените й хора ще я довършат вместо нас. За манианците е важно водачът им да има кураж.
— И вие смятате, че ако я убием, те ще се пречупят?
— Може би. Или пък Спарус ще успее да ги запази сплотени. Кой знае?
Зъбите на генерал Крийд проблеснаха в усмивка, което рядко се случваше.
Може би го беше казал само заради чатерото и неговите писания. Той се обърна и закрещя още заповеди.
Въпреки току-що казаното от генерала войниците от предните редици започнаха да се разпръсват наляво. Офицерите удряха бягащите мъже или викаха в лицата им и ги блъскаха да се върнат обратно в строя.
— Накъде бягате? — представи си ги Бан да крещят. — Накъде бягате, глупаци?
Макар и треперещ, Куулас успешно се преструваше, че запазва хладнокръвие. В този момент Бан изпита съчувствие към него и леко му кимна, когато чатерото се загърна по-плътно в наметалото си и закрачи към редиците, където беше настанал хаос.
Поредният куриер се приближи към Бан от предната чартаса. Той застана мирно, а зачервените му бузи се издуваха, докато се опитваше да си поеме дъх.
— Трета чартаса… беше спряна… от атаката на нови сили. Казват, че са жреци воини.
Стомахът на Бан се сви от страх, когато си помисли, че Трета чартаса беше карето на Хуу в авангарда на строя, малко вдясно от центъра. Това бяха най-добрите им войници.
Милостиви Дао, дори вече бяха спрели да се придвижат напред!
Пое си дълбоко дъх, преди да приближи до генерала, за да му съобщи вестта.
— Жреци воини — ядно рече Крийд.
Сложи ръце на хълбоците си, разкрачи широко крака и вдигна поглед в нощното небе, за да открие там някакво вдъхновение.
Възвишението
Появиха се от горната част на хребета — взвод на имперската пехота с допрени щитове и извадени къси мечове. От перата, стърчащи от шлемовете, стана ясно, че са редовни гхазни.
— Не отстъпвайте! — извика Халахан на двете редици Сиви куртки, които стояха в най-тясната част на хребета.
Онези най-отпред прикриваха мъжете отзад със събрани оттук-оттам щитове. Не се съмняваше, че ще удържат позиции. Просто искаше да им напомни, че той е тук и не са сами.
Това беше първата организирана контраатака, откакто Сивите куртки бяха превзели възвишението над имперския лагер. По склоновете с разкривени жълти борове лежаха телата на вражеските войници, сгърчени на местата, където бяха паднали след първите несъгласувани опити да си върнат хълма. След това имперските сили се задоволяваха да стрелят по позицията с пушки и стрели, а от време на време хвърляха по някоя граната. Хората на Халахан лежаха в тънка отбранителна линия около най-западната точка на хребета. Стреляха надолу към неприятеля, като използваха за прикритие трупове и подпрени щитове.
В самия център на хребета други Сиви куртки бяха превзели имперските мортири, разположени там. Мъжете хващаха снарядите внимателно като новородени и махаха непромокаемите им обвивки. Всеки снаряд приличаше на огромен патрон за пушка, но имаше къс фитил, подаващ се от отворения му картонен връх. След като войниците намокряха бързо фитила от манерките си с вода и пускаха снаряда в късата мортира, всички се хвърляха зад укритието на издигнатите плетени прегради. Миг по-късно, когато запалителният щифт пробиеше заряда в дъното на тръбата, черният барут се запалваше от внезапното излагане на влажен въздух и снарядът — който не беше нищо повече от голяма граната — се изстрелваше със силен гръм толкова бързо, че не можеше да се проследи.