Открадни си свят [bg]

Леглой се надвеси. Имаше безброй червени квадратчета, които танцуваха като пощурели. Това не му говореше нищо. Тук нищо не му говореше каквото и да било.

— Не разбирам защо киснем тук? — попита той с нескрито отвращение. Че къде другаде можеха да идат? Или в тъпата болница, или в Пещерата на Хаоса, където беше безкрайно опасно, да не говорим за пътя между тях. Твърде далече, прекалено много ниски тавани.

— Грант каза да не мърдаме оттук — обясни Маймуняка. — Нали трябва да държим под око чичо Чарли. — Той се пресегна и измъкна един от стърчащите в главата на Гълс електроди. — На тоя тиквата му е пълна с фойерверки — добави Маймуняка и чукна пациента с отвертка по челото. След това изрита с точно преценено — като при научен опит — движение апарата. Отзад се посипаха искри. — Ей, Леглой, какво става, бе?

— Що не питаш нея? — Леглой вдигна палец към дребната фигура, застанала в ъгъла.

Маймуняка премести за миг поглед, сетне отново се втренчи в машината.

— Я ти я питай.

Непознатата също беше облечена в сестринска униформа, но в син цвят. Освен това беше съвсем малко момиче. Имаше къдрави руси коси.

— Ей, хлапе — повика го Леглой.

Момичето продължаваше да се озърта с невиждащ поглед.

— Коя си ти? — повтори Ниглон малко по-силно.

— Тя не е истинска — отбеляза равнодушно Маймуняка.

— Добре де, това го виждам и сам…

— От сънищата на Гълс е, ето откъде.

— Мислех, че може да говори. Момиченце, можеш ли да говориш?

Хлапето не отговори. Леглой се приближи и опита да я докосне, но когато протегна ръка, момичето внезапно изчезна.

От съседната стая долетя писъкът на Глори.

— Какво й правят там? — подскочи намръщено Леглой.

— Що не идем да видим?

— О, не, там е Дог…

Но Маймуняка беше заинтригуван. Той прибра отвертката в джоба и тръгна към вратата.

Леглой го последва. Не искаше да остане насаме с господин Гълс и неговите призрачни съновидения.