![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
Откровено казано, Филип не даваше пет пари за тези приказки за наследство и традиции, защото в крайна сметка ставаше дума за схватка за територия между италианци, латиноамериканци, африканци и руснаци и който друг има интерес от това. Важното за него бе, че целите на Стиви не бяха безкрайно различни от неговите, а на алчността винаги можеше да се разчита. Ясно бе обаче, че старият чичо Бернардо, този покровителствен, сърбащ шибаняк, не обичаше някой да ходи зад гърба му и да сключва сделки, след като той вече е издал указ. Всичко трябваше да си остане между тях тримата. Освен това Стиви не разполагаше със същите финансови ресурси като чичо си, така че щеше да участва на по-ниско ниво, но Филип беше достатъчно далновиден, за да знае, че приходите от първата сделка ще се влеят във втората. Самият той чертаеше дългосрочни планове, а същото като че ли важеше и за Стиви. Пък и подобно на Майка чичо Бернардо нямаше да живее вечно.
Стиви плати сметката в знак на добра воля и ги съпроводи до колата си -червено-черен „Додж Чалънджьр“, който не би могъл да предизвика по-голямо внимание у полицията, ако ще да плюеше крек вместо изгорели газове. Филип обаче реши, че ще му прости тази ексцентрична волност, когато Стиви извади дебела пачка, увита в найлон: сто хиляди долара, включително дела на Антьни, който също не виждаше причина да подминат шанса само защото чичо им не можеше да различи добрите мюсюлмани, продаващи наркотици, от лошите, разбиващи самолети в сградите. Филип, който се интересуваше от неща извън Нова Англия, не намери смисъл да му обяснява, че те са едни и същи, защото италианецът нямаше да стане по-щастлив от това, а само щеше да се обърка.
- Колко време? - попита Стиви, след като парите бяха прибрани на сигурно място в последната кола, взета под наем от Ластрейд.
- Стоката идва с кораб - отвърна Филип. - Три седмици, плюс-минус.
- Три седмици е добре.
Двама си стиснаха ръцете. Сделката беше сключена. Филип намери за излишно да пояснява, че е казал „три седмици“ просто така. Сигурен бе, че хероинът вече е в страната, което означаваше, че могат да го доставят не за седмици, а за дни. Искаше да го накара да чака поне седмица. Стиви щеше да бъде доволен, когато стоката дойде по-рано, отколкото е очаквал, но не биваше да остава с впечатлението, че бизнесът е твърде лесен за партньорите му. Филип не се тревожеше, че Стиви може да открие кой е доставчикът с надеждата да сключи още по-добра сделка зад гърба му. Тези хора не мелеха брашно нито с италианци, нито с латиноси, нито с когото и да било. Работеха само със своите, а Филип беше един от тях. Беше го доказал с кръв. Така работеха тези хора.
Не, не тези хора.
Неговите хора.
73.
Самнър и Ричард бяха проучили добре Тоби Тейър. Знаеха, че офисът му се намира в централния магазин и склад в западната част на Грийнсбърг, така че паркираха от другата страна на улицата и позвъниха оттам. Отговори женски глас, който им съобщи, че господин Тейър не е там. Самнър наговори разни глупости за това, как искал да закупи голямо количество мебели с дефекти, за да замени своите, които били изгорели в пожар. Накрая бе осведомен, че господин Тейър може и да дойде по-късно в офиса, но по-скоро утре.
След като Самнър пусна целия си чар в действие, жената разкри, че този ден Тейър работи в дома си, макар да не можеше да даде нито стационарния, нито мобилния му номер. Увери го, че ако остави своя, тя ще го предаде. Самнър, който не виждаше защо да не даде номера на предплатената си карта, го направи. Сметна, че ако Тейър наистина му върне обаждането, ще могат да получат повече информация и да разберат със сигурност дали е у дома, както твърдеше служителката. От друга страна, защо ѝ беше да лъже за подобно нещо? И така, Самнър и Ричард вече знаеха къде да намерят Тейър: благодарение на покойния вече Джейкъб Еклънд разполагаха и с домашния му адрес.
- Какво мислиш? - попита Самнър.
Ричард, който беше изчел достатъчно за бизнеса и личния живот на Тоби Тейър, за да напише мемоарите му вместо него, се загледа в едно преминаващо момиче с вързана на хлабав кок коса и големи слушалки на ушите. Носеше бяло яке с подплата, което стигаше едва до средата на бедрата ѝ, малко над ръба на синята ѝ пола. Краката ѝ бяха обути в бял клин и неудобни боти до глезените. Хубаво момиче. Деветнайсет, най-много двайсетгодишно.
„Сигурно замръзва от студ“, помисли си Самнър.
Ричард проследи момичето с поглед, а в изражението му се четяха разкаяние и похот в равни пропорции. Този човек имаше сериозни проблеми. Самнър реши, че трябва непременно да поговори с Джеси за това, а вероятно също със Сали и Мадлин. Отношението му към Ричард може да се беше смекчило, но не толкова, че да му липсва, ако изчезне. Не беше сигурен дали ще липсва дори на София. Ако възнамеряваше пак да я зареже, по-добре...