![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
— Ти още не ми се доверяваш — промълви отпаднало.
Банор вдигна рамене.
— Ние сме Кръвната стража. Бялото злато ни е ненужно.
— Ненужно ли?
— То е знание… оръжие. Не прибягваме до оръжия.
— Не прибягвате?! — слисано повтори Томас. — И как браните Владетелите без оръжия?
— Ние… — Банор помълча, докато намери в езика на Земята дума, подходяща за мисълта му — … сме достатъчни.
Томас се зачуди и се надигна от перваза. Застана пред Банор и подхвърли тихо:
— Браво на вас.
Взе жезъла и излезе от спалнята.
Този път гледаше по-внимателно откъде избира да мине Банор и не загуби усещането си за посока. Скоро щеше да се ориентира и без да го води стражът. Пред огромната дървена врата на Средоточието срещнаха Сол по сърцето и Корик. Великанът поздрави ухилен до ушите Томас, но гласът му звучеше съвсем сериозно.
— Камък и море, Надвладетелю Ковенант! Радвам се, че реши да потвърдиш моята правота. Може би не вниквам докрай в трудностите на твоя избор, но съм убеден, че предпочете по-оправдания риск в името на Земята.
— Чуйте кой го казва — сопна му се вяло Томас. Присмехът беше само навик — с твърде много от останалите си защити се беше разделил. — Вие, Великаните, откога се лутате? Не ми се вярва да познаете кой риск е по-оправдан, ако ще да ви срита отзад.
Сол по сърцето се подсмихна.
— Смело казано, приятелю. Нищо чудно Великаните да не са най-подходящите съветници… въпреки безчетните ни години. И все пак ти облекчи моята тревога за Земята.
Лицето на Томас се сви в безполезна гримаса.
Залата беше ярко осветена и със съвършена акустика, но този път не беше толкова празна. Нямаше ги Тамаранта и Вариол, но по седалките се бяха пръснали майстори на радхамерл и лилианрил, воини, Пазители на знанията. Зад Морам и Осондрея седяха стражи, а Тувор, Гарт, Биринер и Торм бяха на местата си зад Върховния владетел.
Сол по сърцето зае предишното си място и подкани Томас да се настани до него на масата на Владетелите. Банор и Корик седнаха зад тях на първата редица. Всички се смълчаха почти едновременно, дори шумоленето на дрехи стихна. Чакаха Върховния владетел да започне.
Мислите на Протал като че блуждаеха, преди да се изправи уморено. Подпря се на жезъла и когато отвори уста, гласът му пак застърга старчески. Той обаче не пропусна нито дума в традиционното приветствие към Сол по сърцето и към Томас. Великанът отговори весело и се постара да бъде по-кратък. Но Томас само кимна с глава смръщено.
Протал продължи, без да поглежда другите Владетели:
— Има обичай сред Владетелите, чието начало беше поставено от Върховния владетел Вейлънт преди столетие. Когато Върховен владетел се усъмни в способността си да се грижи за нуждите на Земята, може да застане пред Съвета и да се откаже. И тогава всеки Владетел може да поиска да заеме мястото му. — Протал заговори по-твърдо: — Отказвам се да водя. Камък и корен! Тегобите на тези дни са непосилни за мен. Надвладетелю Томас Ковенант, ти също имаш правото да поискаш поста Върховен владетел, ако желаеш.
Томас се взря в очите на Протал, опитвайки се да разгадае подбудите му. Не откри никакво двуличие и отговори тихо:
— Знаеш, че не искам.
— Въпреки това те моля да приемеш. Ти си носител на бялото злато.
— Забрави! — тръсна глава Томас. — Не е толкова просто.
Протал помълча и кимна бавно.
— Разбирам. — Обърна се към другите двама. — Някой от вас иска ли да бъде Върховен владетел?
— Ти си Върховният владетел — натърти Морам.
Осондрея добави:
— Че кой друг? Да не губим повече време за глупости.
— Така да бъде. — Протал изопна рамене. — Изпитанията и тегобите на нашето време си остават върху моите плещи. Аз съм Върховният владетел Протал и със съгласието на Съвета ще се слуша моята воля. Нека никой не се бои да ме следва и не обвинява друг, ако изборът ми е погрешен.