Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Може и тъй да е. — Протал говореше с тъга и съчувствие, като че бе чул как почитан пророк отрича здравомислието. — Въпреки това ще ти се доверим. Ти си огорчен, а огорчението е признак на съпричастие. На това ще разчитам. Думите ти съвпадат с древното предсказание. Боя се, че наближава времето, когато ти ще бъдеш последната надежда на Земята.

— Не разбирате ли? — Томас не успя да сподави страданието в гласа си. — Гад иска да си внушите това!

— Нищо чудно — проточи Морам и май стигна до някакво решение, защото впи застрашителния си поглед в Томас. — Невернико, не мога да не те попитам дали си се възпротивил на Господаря Гад. Не говоря за Празника. А когато той те отмъкна от Лигоча и те пренесе на Стражницата на Кевин… ти опълчи ли му се?

От този въпрос Томас изведнъж се почувства немощен, сякаш изопнатото въже на упоритостта му се скъса.

— Не знаех как. — Той се тръшна вяло в отделения от всички трон. — Не знаех какво ме е сполетяло.

— Сега си Надвладетел — промърмори Морам. — Вече не е нужно да седиш там.

— Изобщо не е нужно да седим! — с неочаквана бодрост го поправи Протал. — Твърде много работа ни предстои. Ще умуваме, ще проверяваме, ще съставяме планове… но каквото и да предприемем срещу тази напаст, трябва да бъде решено скоро. Ще се срещнем отново тук довечера. Тувор, Гарт, Биринер, Торм — и вие се подгответе, също и всички ваши подчинени. Елате тази вечер на Съвета с каквито предложения за стратегията ни сте избистрили. И съобщете на всички в Твърдината, че Томас Ковенант е назован Надвладетел. Той е странник и наш гост. Биринер, започни веднага и работата по помощта за Великаните. Банор, според мен Надвладетелят не бива повече да остава в кулата.

Протал огледа всички поред, обърна се и излезе от залата. Осондрея го последва, Морам поспря за почтителен жест към Томас и тръгна подире й.

Томас се изкачи зашеметен след Банор към новите си покои. Стражът го въведе в стаи с високи тавани. През няколко широки прозореца проникваше отразена светлина. Имаше изобилие от храна и пролетно вино на масата, но не и излишък от украса. Щом Банор излезе, Томас надникна през прозорец и откри, че неговите стаи са високо откъм северната стена на Твърдината и има изглед към полята и извитата на север отвесна стена на платото. Слънцето беше високо, но и на юг от Твърдината, затова прозорците оставаха в сянка.

Седна до пълния поднос и хапна малко. Взе кана с пролетно вино и я занесе в спалнята. Там имаше прозорец с широк перваз, който предлагаше уединение и покой.

И какво да прави сега? Не беше нужно да е премъдър ясновидец, за да знае, че не може да остане във Весел камък. Тук беше прекалено уязвим.

Сгуши се в каменната ниша, съзерцавайки навъсено Земята и питайки се какво си е причинил.