Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Друговремец [bg]
Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Друговремец [bg]

Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:

Годината е 1945-та. Клеър Рандал, бивша медицинска сестра току-що се е завърнала от фронта и заедно със съпруга си, Франк Рандал, се отправя на втори меден месец високо в планините на Шотландия. Всичко върви прекрасно до момента, в който Клеър не навлиза в кръг от древни мегалити. И излиза от другата страна, само за да осъзнае, че се е озовала в една разкъсвана от войни и кланови междуособици Шотландия през лето Господне...1743. Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота й. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце. ОТЗИВИ ЗА ДИАНА ГАБАЛДОН И „ДРУГОВРЕМЕЦ“
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 311
Перейти на страницу:

От моя ъгъл пъстървата не бе повече от леко движение сред петната в пясъка. Намираше се в сянката на скалата и нямаше издайнически проблясъци на люспи. Петънца се движеха върху петънца, водата помръдваше съвсем леко от движението на тялото и хрилете на рибата. Малките рибки, събрали се да любопитстват край дланта на Джейми, се разбягаха.

Един от пръстите му се сви толкова бавно, че почти не долавях движението. Виждах само, че сменя позицията си спрямо останалите. Бавно се сви още един пръст. И след дълъг, дълъг миг - трети.

Едва дишах и имах чувството, че сърцето ми бумти по студената скала по-бързо от дишането на рибата. Джейми бавно отвори пръсти отново, един по един, и повтори хипнотичното движение. Пръст по пръст, плавно като вълничките по ръба на рибята перка.

Сякаш привлечена от забавения жест, пъстървата обърна нос към него, а устата и перките й се движеха ритмично, деликатно поръбени с розово, което ту се виждаше, ту не, като клапа на сърце.

Смучещата уста приближаваше ръката на Джейми. Тялото вече почти бе излязло от сянката и се носеше безтегловно във водата. Виждах едното око, което шаваше напред-назад.

След само още няколко сантиметра перките щяха да докоснат коварните пръсти. Усетих, че стискам скалата с две ръце и притискам буза в гранита, сякаш можех да се направя още по-невидима.

Последва буря от движение. Случи се толкова бързо, че не видях какво точно стана. Няколко шепи вода се плиснаха току до лицето ми, Джейми светкавично се завъртя на скалата над мен, а рибата прелетя и се пльосна на покрития с листа бряг.

Джейми се втурна през плитката част на едно вирче наблизо, за да вземе улова, преди зашеметената риба да успее да се върне във водата. Хвана я за опашката и майсторски я удари в скалата, след което се върна при мен, за да ми я покаже.

- Едричка е - рече гордо. Наистина, рибата беше дълга около четирийсет сантиметра. -Става за закуска. - Ухили ми се, мокър до бедрата, а косата му висеше над лицето. Ризата му беше подгизнала и по нея лепнеха мъртви листа. - Казах ти, че гладни няма да останем.

Опакова пъстървата в слой листа от репей и хладна кал. Изми пръсти в студените води на ручея и се покатери на скалата, като ми подаде пакета.

- Странен сватбен подарък, може би - каза и кимна към пъстървата, - но не без прецедент, както би казал старият Нед Гауън.

- Има прецеденти в това да подариш риба на съпругата си?

Той свали чорапите си и ги простря на скалата. Дългите пръсти на краката му зашаваха доволно.

- Стара любовна песен е, от островите. Искаш ли да чуеш?

- Да, разбира се. На английски, ако може.

- О, да. Хич не мога да пея, но ще ти кажа текста.

Той отмести няколко кичура, които влизаха в очите му, и изрецитира:

Ти, кралска дъще, на краля на чертози озарени, в нощта на нашата сватба, ако от Дънтълм ида, дарове ще ти докарам много.

Ще те даря с язовци сто, що покрай реки сноват,

сто видри, що в потоците играят,

Сто дълги, сребърни пъстърви,

що от плитките води подскачат...

Като цяло, списъкът с флора и фауна от островите край Британския бе забележителен. Докато го слушах, имах време да се замисля колко странно е да седя на скала край шотландски вир и да слушам келтски любовни песни с голяма мъртва риба в скута си. И още по-странно - наистина се наслаждавах.

Когато приключи, изръкоплясках, като стисках рибата между коленете си.

- Много ми хареса! Особено частта с „дарове ще ти докарам много“. Звучи ентусиазиран.

Затворил очи срещу слънцето, Джейми се засмя.

- Мога да добавя ред и за себе си: „За теб във вирове ще скачам.“

Отново се засмяхме и после известно време помълчахме, припичайки се на топлото лятно слънце. Дишането на Джейми се беше успокоило. Не можех да не обърна внимание на бавно надигащите му се гърди и бавния пулс на врата му В основата на гърлото имаше малък триъгълен белег.

Усещах как отново се прокрадват свенливостта и въздържаността. Посегнах и стиснах здраво дланта му, надявайки се, че докосването ще възстанови непринудеността между нас. Той плъзна ръка към раменете ми и под ризата му ясно изпъкнаха контурите на тялото му Отдръпнах се, като уж посегнах към мушкатовия цвят в една цепнатина в скалата.

- Помага при главоболия - обясних и го втъкнах в косата си.

- Гнети те - рече той, като наклони глава и ме изгледа съсредоточено. - Не главоболие. Франк. Мислиш за него и докосването ми те притеснява, защото не можеш да държиш и двама ни в ума си. Така ли е?

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 311
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)