Друговремец [bg]

Той повдигна вежда, лъснала като червено злато на сутрешното слънце.

- Надявам се, че не би предпочела Рупърт.

- Не, не бих - натъртих аз.

Той се засмя и се изправи, отръсквайки борови иглички от поличката си.

- Е, майка ми каза, че един хубав ден ще си ме хареса някоя девойка. - Помогна ми да се изправя и продължи: - Казах й, че избора го прави мъжът.

- И какво ти отвърна?

- Завъртя очи и каза: „Ще разбереш, мило мое петле, ще разбереш“. - Засмя се. - И разбрах.

Вдигна поглед към лимоненожълтите слънчеви лъчи през боровите иглички.

- И наистина е хубав ден. Хайде, сасенак. Ще те заведа на риболов.

Продължихме нагоре по хълмовете. Джейми се насочи на север, през ивица земя, осеяна с камъни, след това през една пукнатина и накрая в малка долчинка със скални стени, обрасла с тучна зеленина и изпълнена с ромоленето на вода от ручея, в който се вливаха няколко поточета. Той се спускаше по каньона и се плискаше шумно в поредица поточета и вирчета под нас.

Мокрехме крака във водата и се движехме от сянка на слънце и обратно, ако ни станеше твърде топло. Говорехме за незначителни неща, като и двамата обръщахме внимание и най-малкото движение на другия, но спокойно чакахме да дойде по-продължителния поглед, по-значимото докосване.

Над един от тъмните, осеяни със слънчеви петънца вирове, Джейми ми показа как да гъделичкам пъстърва. Приклекнал, за да не се удари в ниските клони на дървото до нас, той направи няколко крачки патешката по ръба на скална издатина, разперил ръце за равновесие. На половината път се обърна внимателно и даде знак да го последвам.

Вече бях повдигнала краищата на полата си, за да ходя по-лесно по трудния терен, така че се справих относително добре. Изтегнахме се на хладната скала, допрели глави, и се взряхме във водата, а върбови клонки галеха гърбовете ни.

- Трябва ти само да подбереш място и да чакаш - каза той.

Потопи длан под повърхността, плавно и без да разплисква, и я отпусна на пясъчното дъно, до сянката, която хвърляше каменната издатина. Дългите пръсти се свиха леко, разкривени от водата, сякаш се поклащаха вълнообразно като листа на подводно растение. Ала по мускулите на предмишницата му личеше, че не движи ръката си. Бързотечната повърхност кривеше очертанията на ръката му - изглеждаше разместена, както когато го срещнах за пръв път, преди малко повече от месец - Божичко, само месец ли беше?

Познавахме се от месец и бяхме женени от ден. Събрани от кръвта и обетите си. И от приятелство. Когато настъпеше моментът да си вървя, се надявах да не го боли твърде много. Засега се чувствах добре и не изпитвах нужда да мисля за онзи момент - бяхме далеч от Краиг на Дун и нямахме шанс да избягаме от Дугал.

- Ето. - Гласът на Джейми бе почти беззвучно издихание. Беше ми казал, че пъстървите имат чувствителен слух.