Друговремец [bg]

- Не знам колко си запозната с клана Макензи - каза той, - макар че не може да си яздила до стария Нед Гауън дни наред, без да научиш това-онова. Него все го влече към тази тема.

Кимна, когато видя да се усмихвам в отговор.

- Е, виждала си Колъм. За всекиго е ясно, че няма да остарее. А малкият Хамиш е едва на осем. Няма да може да води клана поне още десет години. И какво ще стане, ако Колъм умре, преди Хамиш да е готов?

Той ми хвърли подканящ поглед.

- Дугал ще стане главатар, предполагам - казах бавно, - поне докато Хамиш не порасне достатъчно.

- Да, така е. Но Дугал не е мъжът, който е Колъм, и има хора в клана, които не биха го последвали на драго сърце, ако имаха друг избор.

- Разбирам. Ти си алтернативата.

Огледах го внимателно и трябваше да призная, че не бе невъзможно. Беше внук на стария Джейкъб - по кръв бе Макензи, макар и само по майчина линия. Голям, хубав, силен младеж, очевидно интелигентен и с фамилния талант да управлява хора. Бил се е във Франция и се е доказал като водач. Дори наградата за главата му не бе непреодолимо препятствие, ако застанеше начело.

Англичаните си имаха достатъчно проблеми с планинска Шотландия, с постоянните малки въстания, набезите по границата и воюващите помежду си кланове, така че едва ли биха рискували да обвинят в убийство главатаря на един от големите кланове - което за тези от клана не би се струвало никакво убийство.

Едно е да обесиш незначителен войник на Фрейзър, съвсем друго - да щурмуваш замъка Леох и да извлачиш главатаря на Макензи, за да го съдиш по английските закони.

- Искаш ли да си главатар, когато Колъм умре? - попитах. Беше възможен изход от неприятностите, макар да подозирах, че и той крие немалки рискове.

Той се усмихна леко при мисълта.

- Не. Дори да чувствах, че имам право - а нямам това чувство, - това щеше да разедини клана, хората на Дугал срещу тези, които биха последвали мен. Властта на цената на нечия кръв не ми се услажда. Но Дугал и Колъм няма как да знаят, нали? Може да са помислили, че ще е по-добре да ме убият, вместо да рискуват.

Обмислях казаното, сбърчила чело.

- Но би могъл да кажеш на Дугал и Колъм, че не възнамеряваш да... о. - Вдигнах към него поглед, изпълнен с уважение. - Точно това направи. При вричането.

Вече знаех, че се е справил майсторски с опасната ситуация тогава - сега осъзнавах колко точно опасна е била. Хората от клана със сигурност са искали да чуят обета му - така както Колъм със сигурност не е искал да го чуе. Такъв обет би значел да се зачисли като част от клана Макензи и следователно като кандидат за главатар. С отказа си бе рискувал публична смърт или побой - със съгласието си би рискувал същото, ала не пред хорските очи.

Той бе прозрял опасността и бе избрал мъдрия изход - да стои надалеч от церемонията. Но след проваления си опит за бягство отново го бях отвела право до ръба на пропастта, обаче той я беше прекосил със сигурна стъпка по много тясно въже.