Друговремец [bg]

Не беше честно, но наистина вече не понасях нервните прокашляния и плахите погледи. Той обви коленете си по-плътно с длани и се заклати напред-назад, но не отклони очи от моите.

- Щях да кажа, че се надявам мъжът, имал честта пръв да прави любов с теб, да е бил толкова щедър, колкото ти беше с мен. - Усмихна се срамежливо. - Но, като се замисля, това не прозвуча много добре. Имам предвид... просто исках да ти благодаря.

- Щедростта няма нищо общо! - троснах се, сведох глава и енергично отръсках нещо несъществуващо от роклята си.

- Честност, така ли? - повтори той и когато вдигнах глава, попаднах на чифт подигравателно вдигнати вежди, а под тях - широка усмивка.

- Е - започнах отбранително, - не и след първия път.

Той се засмя и за свой ужас открих, че и аз лесно се изчервявам. Над лицето ми падна хладна сянка и Джейми ме издърпа на крака. Зае мястото ми на дънера и потупа подканящо коляно.

- Седни - рече.

Неохотно се подчиних, като държах лицето си извърнато. Той ме настани удобно, подпряна на гърдите му, и ме прегърна през кръста. Усещах равномерното туптене на сърцето му по гърба си.

- Така - каза той. - Ако не можем да започнем разговор, без да се докосваме, сега ще пробваме с докосване. Кажи ми, когато отново свикнеш с мен.

Той се облегна назад, тъй че попаднахме в сянката на дъба, и не продума. Само дишаше бавно, усещах как се надига гръдният му кош и как дъхът му разрошва някой кичур в косата ми.

- Добре - рекох след миг.

- Добре. - Той отпусна хватката си и ме завъртя към себе си. Отблизо виждах рижавата четина по бузите и брадичката му. Прокарах пръсти през нея. Беше като плюшеното покритие на старовремски диван, стърчеше, но беше мека.

- Извинявай - рече той, - не можах да се обръсна тази сутрин. Дугал ми даде бръснач вчера преди сватбата, но си го взе обратно. За да не си прережа гърлото след брачната нощ, навярно.

И двамата се усмихнахме.

Споменаването на Дугал ми напомни за разговора ни от предната вечер.

- Снощи каза, че Дугал и хората му са те посрещнали на брега, когато си се върнал от Франция. Защо си се върнал с него, а не у дома или в земите на Фрейзър? Искам да кажа, Дугал се държеше с теб... - Гласът ми заглъхна.

- О... - рече той и размърда крака, за да поеме тежестта ми по-равномерно. Почти чувах размишленията му. Бързо реши какво да каже.

- Е, трябва да знаеш нещо, предполагам. - Той се намръщи. - Казах ти защо съм извън закона. След като избягах от форта, не ме беше грижа... за нищо. Баща ми умря по това време, а сестра ми... - Той направи пауза и долових вътрешната му борба. Завъртях се с лице към него. Чертите му бяха изкривени в някаква силна емоция.

- Дугал ми каза - каза той бавно. - Дугал ми каза, че сестра ми е бременна. От Рандал.

- О, Божичко.

Погледна ме косо и извърна глава. Очите му блещукаха като сапфири и той премигна енергично.

- Нямах... нямах волята да се върна - каза той тихо. - Да я видя отново след онова, което се случи. И също така... - Той въздъхна и сви здраво устни. - Дугал ми каза, че след като се родило детето тя... е, не е имала избор, била е сама, бях я оставил сама, по дяволите! Каза, че е прибрала друг английски войник, някой от гарнизона, не знаел кой.