Друговремец [bg]

Понеже не се намираха много жени, с жената на съдържателя вдигнахме краищата на полите си и танцувахме безспирно някои от по-популярните по тези краища танци, докато накрая се подпрях зачервена и запъхтяна на пейката.

Мъжете обаче бяха абсолютно неуморни. Накрая всички се отдръпнаха до стената, запляскаха и завикаха, а Джейми ме хвана за ръцете и ме поведе през някаква дива мелодия на име „Северният петел“.

По предварителна уговорка приключихме на стълбите, а той обхвана кръста ми с ръка. Изнесе кратка реч на смесица от келтски и английски, която бе приета с още аплодисменти, особено когато извади от кожената си торба една кесийка, подхвърли я на съдържателя и го инструктира да сервира уиски, докато кесията не се изпразни. Разпознах я като неговия дял от печалбата след боя в Тунаиг. Сигурно бяха всичките му пари - реших, че ги е похарчил по най-добрия възможен начин.

Стигнахме до балкона, съпътствани от буря неделикатни пожелания, когато един по-силен глас повика Джейми.

Обърнах се и видях широкото лице на Рупърт, по-червено от обикновено през храсталака на черната брада. Хилеше ни се отдолу.

- Не става, Рупърт, моя е.

- Разхищение, момко - каза Рупърт и обърса лице с ръкава си. - Ще те свали за час. Младоците нямате издръжливост. - А на мен каза: - Ако искаш мъж, който не си губи времето в сън, моме, кажи ми. Междувременно...

Той подхвърли нещо и в краката ми издрънча тлъста кесийка.

- Сватбен подарък - подвикна той. - От Стражата на Шайми Богил.

- А? - Джейми се наведе, за да я вземе.

- Някои от нас не прекараха цял ден по треволяците, момко - скастри го той и завъртя мръснишки очи към мен. - Спечелихме ги с труд.

- О, сигурно - отвърна през смях Джейми. - На зарове или на карти?

- И на двете. - Насред черната брада цъфна широка усмивка. - Направо живи ги одрахме. Ошушкахме ги!

Джейми понечи да каже нещо, но Рупърт вдигна широка мазолеста длан.

- Не, момко, няма нужда да благодариш. Само се погрижи за нея и от мое име, а?

Пратих му въздушна целувка, а той се плесна по лицето и се упъти с олюляване към главното помещение, сякаш беше пиян - не беше.

Спокойствието на стаята бе приятно разнообразие от бурните емоции долу. Джейми още се подсмиваше под мустак, изтегнат на леглото.

Отпуснах корсета си, който неприятно ми стягаше, и седнах, за да въдворя ред сред разчорлените от танци къдрици.

- Имаш толкова красива коса - каза Джейми.

- Какво? Това? - Смутено вдигнах ръка. Косата ми, както винаги, можеше великодушно да се опише като „в пълен безпорядък“.

Той се засмя.

- Е, харесвам и другата - рече с умишлено сериозно изражение, - но да, за тази говорех.

- Но... толкова е къдрава. - Поизчервих се.

- Разбира се. - Той се изненада. - В замъка чух една от дъщерите на Дугал да казва на приятелка, че са й нужни три часа с горещите щипци, за да направи своята такава. Каза, че иска да ти издере очите, задето не ти се налага да си мърдаш пръста за това. - Седна и издърпа една от къдриците ми надолу, така че стигна до гърдите ми. - Сестра ми Джени също е къдрава, но не колкото теб.