![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Много добре усещаш мислите ми - отвърнах изненадана. Той се усмихна, но не понечи да ме докосне пак.
- Не е толкова трудно, моме. Когато се женехме, знаех, че често ще мислиш за него, независимо дали искаш, или не.
Точно в този момент не мислех за него, но Джейми беше прав - не можех да го овладея.
- Много ли си приличаме с него? - попита ме той изведнъж.
- Не.
Всъщност трудно човек можеше да си представи повече разлики. Франк бе слабоват, тъмна коса и тъмни очи, а Джейми бе огромен, мускулест и светъл като следобеден слънчев лъч. Макар и двамата да бяха атлетични, Франк имаше вид на тенисист, а Джейми - на воин, с оформено и очукано от тежки физически премеждия тяло. Франк бе не повече от десет сантиметра по-висок от моите един шейсет и пет. А застанала пред Джейми, можех да опра нос във вдлъбнатинката в центъра на гръдния му кош, а той лесно можеше да подпре брадичка на темето ми.
Не че не се различаваха и по друго. Разликата във възрастта им беше около петнайсет години, например, което обясняваше изтънчената резервираност на Франк и безрезервната откритост на Джейми. Франк бе умел, сръчен и внимателен любовник. Джейми нито имаше опит, нито държеше да се преструва, че има, затова просто ми се отдаваше изцяло. И това колко дълбоко му откликвах бе нещо, което силно ме смущаваше.
Джейми наблюдаваше вътрешната ми борба със съчувствие.
- Е, изглежда имам две възможности - каза той. - Мога да те оставя да стоиш умислена или...
Той се приведе и нежно покри устните ми със своите. Бях целувала немалко мъже, особено през Войната, когато краткотрайните хлътвания и флиртове съпътстваха смъртта и несигурността. Джейми обаче беше различен. Изключителната му нежност не беше знак за плахост, а по-скоро обещание за сила, държана под контрол. Предизвикателство и провокация, още по-забележителна с това, че всъщност не предявяваше нищо. Казваше само „Твой съм. И ако ме искаш...“
Исках го и откликнах на целувката му, приех обещанието и предизвикателството, без да се замислям. След няколко дълги секунди той вдигна глава и ми се усмихна.
- Или може да те разсея от мислите ти - довърши той.
Притисна главата ми към рамото си и погали косата ми. Приглади къдриците около ушите ми.
- Не знам дали ще ти помогне - рече тихо, - но едно ще ти кажа: за мен е дар и чудо, че мога да ти доставя удоволствие... Да накарам тялото ти да отвърне. Не се бях замислял колко е хубаво това... преди.
Поех си дъх дълбоко, преди да отвърна.
- Да - казах. - Помага ми. Така мисля.
Отново помълчахме - сякаш продължи дълго. Накрая Джейми пристъпи назад и ме погледна с усмивка.
- Нали ти казах, че нямам нито пари, нито собственост, сасенак?
Кимнах, озадачена от въпроса.
- Трябваше да те предупредя, че най-вероятно ще спим на купища слама, ще пием бира от пирен и ще ядем овесена каша.
- Нямам нищо против.
Той кимна към една пролука в дърветата, без да сваля поглед от мен.
- Наоколо няма слама, но видях свежи папрати ей там. Ако искаш да започнем да свикваме?
Малко по-късно галех гърба му, мокър от усилие и сока на смачкани стъбла.
- Ако ми благодариш още веднъж, ще ти ударя шамар - казах.
В отговор получих леко похъркване. Една от папратите над главата му опираше в бузата му и любопитна мравка пролази по дланта му, която трепна.
Премахнах насекомото и се облегнах на лакът, като наблюдавах спящия до мен мъж. При затворени очи ясно се виждаше колко дълги и гъсти са миглите му Имаха обаче странен цвят - ръждивочервеникави по върховете и много светли в корените.
Устните му се бяха отпуснали. Макар още да бе леко извита по ъгълчетата, долната оформяше по-плътна дъга, едновременно чувствена и невинна.
- По дяволите - рекох си тихо.
Отдавна се борех с това. Дори преди безумния ни брак ми бе ясно, че той ме привлича. И преди се бе случвало, както навярно се случваше с всекиго. Ненадейна чувствителност към присъствието и вида на някой мъж - както и жена, предполагам. Поривът да го следя с поглед, да огранизирам „случайни“ срещи, да го наблюдавам, докато работи, фина чувствителност към малките детайли на тялото му - раменете под ризата, костиците на китките му, мекотата под челюстта му, където първа пониква брадата.
Хлътване. Беше обичайно сред сестри и лекари, сестри и пациенти и изобщо всяка група хора, събрани за по-дълго.
Някои действаха и често започваха кратки, интензивни афери. Ако имаха късмет, връзката догаряше за няколко месеца, без повече последствия. Ако ли не... е. Бременност, разводи, тук-таме някоя венерическа болест. Хлътването си беше опасно нещо.