Друговремец [bg]

Бяха двайсет-трийсет мъже, повечето с кожени панталони и карирани наметки, но в най-различни цветове. Всички без изключение бяха добре въоръжени. Към всяко седло бе привързан поне по един мускет, но имаше и множество пистолети, ками и саби, както и каквито и други оръжия се побираха в едрите дисаги на четирите товарни коня в края на групичката. Шестима от мъжете водеха и още няколко коня, без товар и седла.

Въпреки вида си мъжете изглеждаха спокойни - говореха си и се смееха на малки групички, макар че от време на време някой надигаше глава и оглеждаше обстановката. Потиснах порива да се наведа, когато погледът на един от тях премина покрай скривалището ни - имах чувството, че не може да не му се мерне някое мое движение или отблясък от косата на Джейми.

Открих, че и на него му беше хрумнало - беше покрил с наметката си главата и раменете си, така че приглушените цветове за лов го сливаха с храсталака. Когато последните мъже от групичката се скриха в двора на хана, Джейми отметна плата и посочи към пътя, който водеше до хълма.

- Знаеш ли кои са те? - попитах го запъхтяна, докато го следвах през шубраците.

- О, да. - Джейми се катереше като планински козел, нито се задъхваше, нито показваше с нещо, че е изтощен. Забеляза затрудненията ми и ми протегна ръка.

- Стражата е - каза той и кимна към хана. - В безопасност сме, но реших, че е по-добре да сме малко по-далеч.

Бях чувала за прочутата Черна стража, неформалната полиция, пазеща реда в шотландските планини, бях чувала също, че има и други Стражи и всяка обхожда собствения си район, като събира „членски внос“, за да пази нечий добитък или собственост. Задлъжнелите клиенти можеха да се събудят някоя сутрин без добитък и никой не можеше да каже къде се е дянал -със сигурност не и Стражата. Ненадейно ме облада ирационален ужас.

- Нали не търсят теб?

Той се стресна и завъртя глава, сякаш очакваше да ги види да се катерят по хълма след него. Нямаше никого, а той ме погледна с облекчена усмивка и обхвана кръста ми с ръка, за да ми помогне.

- Не, съмнявам се. Десет паунда не си струват такава хайка. И ако знаеха, че съм в хана, нямаше да дойдат по този начин, цялата шумна тумба наведнъж. - Той тръсна решително глава. - Ако преследваха някого, щяха да изпратят хора да пазят задната врата и прозорците, преди да се изтърсят отпред. Вероятно просто спират да пийнат.

Продължихме да се изкачваме, дори след като пътечката съвсем се заличи сред прещипа и невена. Сега бяхме сред ниски хълмове - гранитни канари се издигаха по-високи от Джейми и ми напомняха неприятно за каменния кръг на Краиг на Дун.

Стигнахме до малко възвишение и от всичките хълмовете преливаха в спираща дъха шарка от скали и зеленина. На повечето места във високопланинските райони се чувствах обградена от дървета, скали и планини, но тук ни обливаха свежите пориви на вятъра и слънчеви лъчи, сякаш възхваляваха нестандартния ни брак.