Наследството на Карл Велики [bg]

— Не мога да повярвам, че почти си бях отишъл — прошепна той.

— Мъжът, когото вчера изненадахме, проникна в къщата, докато ви нямаше — поясни Дейвис. — Предполагам, че е направил нещо е инсулина ви.

— Главата ми ще се пръсне.

Стефани изгаряше от нетърпение да притисне стареца за нови подробности, но си даваше сметка, че той ще говори само когато е готов.

— Ще се погрижим за безопасността ви — тихо рече тя. — Искаме да знаем какво ви заплашва.

Лицето на Роуланд беше като калейдоскоп, отразяващ душевните му вълнения. Явно нещо го измъчваше. Дишането му стана разпокъсано, в насълзените му очи се появи презрение.

— Проклетото нещо беше абсолютно сухо — прошепна той. — По страниците му нямаше нито една капка вода.

— Имате предвид корабния дневник? — погледна го тя.

Той кимна.

— Рамзи го извади от океана в непромокаема торбичка. Което означава, че изобщо не е бил мокър, преди да го открием.

— Пресвета майко! — прошепна Дейвис.

— Подводницата е била непокътната! — осъзна най-сетне Стефани.

— Само Рамзи може да отговори на този въпрос.

— Ето защо иска да ги избие — промълви Дейвис. — Изпаднал е в паника в момента, в който е разбрал, че си изпратила досието на Малоун. Не може да позволи тези неща да излязат наяве. Представяш ли си какво ще се случи с флота?

Стефани не беше толкова сигурна. В тази история имаше и още нещо.

— Кой друг знае? — попита Дейвис и впи очи в лицето на Роуланд.

— Аз и Сейърс. Но той вече е мъртъв. Знае и адмирал Дайлс. По онова време той ръководеше цялата операция. Именно от него дойде заповедта да пазим мълчание.

Зимния ястреб. Прозвището, с което пресата наричаше адмирал Дайлс — както заради преклонната му възраст, така и поради политическите му възгледи. Дълго време го бяха сравнявали с друг застаряващ и арогантен морски офицер, когото впоследствие се бе наложило да изгонят. Хаймън Риковър.

— Рамзи беше любимецът на Дайлс — добави Роуланд. — Получи назначение в личния му екип. Буквално обожаваше стареца.

— Достатъчно, за да му пази репутацията и до днес? — попита Стефани.

— Трудно ми е да преценя. Но Рамзи е особняк и не мисли като повечето от нас. Бях доволен, че след експедицията се отървах от него.

— Значи остава единствено Дайлс — замислено промълви Дейвис.

Роуланд поклати глава.

— Знае и още един човек.

Стефани неволно се запита дали е чула правилно.

— Тези неща не минават без експерти. Този беше някакъв прочут изследовател, когото наеха от флота. Наричахме го „Магьосника от Оз“. Нали се досещате? Онзи, който стои зад завесата, далеч от очите на всички. Дайлс лично го нае. А той докладваше само на него и на Рамзи. Само той имаше право да отваря сандъците. Без никакви помощници.