Смъртта на царете [bg]

Враговете се пръснаха във всички посоки. Офицерите им на два пъти се опитваха да ги съберат и Юлий трябваше да се притече на помощ на Акципитер, за да съкруши най-голямата група съпротивляващи се. Изплашените войници издържаха по-малко от минута и се разбягаха. Лагерът се превърна в кървава каша от стъпкани тела и изпочупени брони и ветераните започнаха да се уморяват — ръцете ги заболяха от стотиците нанесени удари.

Юлий заповяда Вентул да оформи „трион“ — средната редица се придвижи вдясно и вляво, за да запуши дупките и да укрепи най-слабите места. Кохортата му вилнееше из гръцкия лагер, сякаш не бяха преставали да убиват през целия този ден.

Гадитик се беше придвижил напред и неговите хора нападнаха Митридат и синовете му, обградени може би от хиляда мъже. Те действаха като котва за дезертьорите, които тичаха около тях, забавяха устремния им бяг и ги привличаха, за да се присъединят към последната отбрана. Юлий заповяда на острието си да пречупи линията на врага и неговите хора за пореден път отхвърлиха умората си. Той лично застана начело на втората редица зад Корникс. Трябваше бързо да пробият последната отбранителна линия на гърците. Тези мъже не бяха избягали и стояха под погледа на царя си, отпочинали и чакащи.

Войниците от Вентул оформиха острието на атаката така, сякаш цял живот се бяха сражавали заедно. Щитовете се вдигнаха нагоре, за да предпазят ъгловите войници от стрелите, и римляните удариха гръцките редици, които се огънаха и се заблъскаха една в друга. Само войникът на върха на острието оставаше незащитен — и Корникс падна под първите удари. Изправи се, облян в кръв; държеше се за корема с една ръка, докато другата не преставаше да нанася удари, докато той не падна отново, този път без да се вдигне. Юлий зае мястото му. Гигантът Кир бе до него.

Видя как Митридат разбутва побеснял войниците си, за да се приближи към римляните. Лицето му беше разкривено от бяс. Юлий по-скоро усети, отколкото видя как устремът започва да отслабва. Знаеше, че гръцкият цар трябва да отстъпи и че римляните не би трябвало да стигнат до него. Вместо това Митридат издаваше гръмогласни заповеди и най-близките до него войници отстъпваха, за да му отворят място.

Беше огромен мъж, увит в тежко пурпурно наметало. Не се опитваше да се защити, нанасяше удари с меча си със страшна сила. Юлий се сниши и ответният му удар беше блокиран с издрънчаване на метал, от което ръката му изтръпна. Мъжът беше силен и бърз. Ветераните изреваха още веднъж и се втурнаха напред, разблъскаха гърците с виелица от удари. Митридат като че ли не осъзнаваше какво става и когато линията се огъна покрай него, изрева и отново замахна с меча си в ужасен удар, насочен към гърдите на Юлий. Младият мъж се олюля. Двамата дишаха тежко от умора и гняв. Митридат вече беше далеч зад предната линия и Юлий знаеше, че само да даде заповед, царят ще бъде нападнат от всички страни.