![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Като видяха царя си в единоборство, телохранителите му отчаяно се помъчиха да стигнат до него. Ветераните падаха пред тях, силата им намаляваше. Митридат като че ли го усети и извика:
— При мен, синове мои! Елате при мен!
Юлий се дръпна назад, избегна удара му и после го посече в рамото. Митридат се спъна и Кир го блъсна и го прободе. Кръвта на Митридат бликна и той изпусна меча от омекналите си пръсти. Очите му срещнаха за миг погледа на Юлий, после той рухна сред труповете. Юлий размаха триумфално почервенелия си меч и Акципитер нападна гърците във фланг, сломи ги окончателно и ги обърна в бягство до последния човек.
Нямаха масло, за да изгорят труповете, затова Юлий заповяда да се изкопаят огромни ями в края на лагера. Цяла седмица мина, докато ги направят достатъчно дълбоки, за да заровят мъртъвците на Митридат. Юлий беше забранил празнуването, защото имаше още много оцелели войници от победената гръцка армия. Не му се изплъзна иронията на необходимостта да издига охраняема граница около същия този лагер, който толкова време беше нападал, но знаеше, че смъртта на царя почти е унищожила възможността оцелелите му войници да се съберат и да нападнат. Надяваше се, че смелостта им е окончателно подсечена, но макар че синовете на Митридат също бяха загинали в битката, Гадитик смяташе, че повече от четири хиляди други са избягали, и Юлий искаше да се махне от тази долина веднага щом и последният от неговите ранени оздравее — или умре.
Почти петстотин от Вълците бяха оцелели в атаката срещу лагера; повечето от падналите бяха загинали в последната битка около гръцкия цар. Юлий нареди да ги погребат отделно и никой не възрази. Отдадоха им пълни почести с ритуал, който зае по-голямата част от деня; погребалните факли изпускаха вонящ черен пушек, съвсем уместен като дан към тяхната саможертва.
Когато всички мъртви бяха заровени и лагерът беше разчистен, Юлий събра офицерите си. От ветераните избра десетимата най-стари центуриони и с тъга отбеляза, че Корникс не е оцелял в битката, за да се присъедини към тях, макар да знаеше, че старият войник беше избрал как да умре, без да съжалява. Квертор дойде с другите и едва когато седнаха заедно, Юлий забеляза, че Светоний също е дошъл, макар да не беше командир. Ръката на младия мъж беше превързана и именно превръзката накара Юлий да не го отпрати. Светоний си беше спечелил мястото може би, макар Юлий да се питаше дали битката му беше харесала дори наполовина толкова, колкото нощните атаки, които толкова обичаше.
— Искам да се придвижим по крайбрежието и да се срещнем с Дур и Пракс. Някъде между тази долина и морето трябва да има римски легионери, освен ако сенатът напълно не си е загубил ума. Ще предадем на тях тялото на Митридат и ще отплаваме към дома. Тук вече нищо не ни задържа.
— Кой ще разпусне войниците? — попита Квертор.
Юлий го погледна и му се усмихна.
— Аз ще ги разпусна, но чак на брега. Твърде много хора от гръцката армия останаха живи, за да ви разпускам точно сега. Освен това много от войниците, които доведох в твоя град, загинаха в битките и трябва да разпределя златото сред оцелелите. Мисля, че ще е честно всички оцелели да получат дял.
— Ще отделиш ли парите от твоята половина? — обади се Светоний.
— Не, няма. Откупите ще се върнат при собствениците си, както обещах. Каквото остане от тази половина, ще бъде разпределено между Вълците. Ако това не ти харесва, предлагам да им го кажеш. Кажи им, че не заслужават да отнесат малко злато в градовете и селата си заради това, което направиха тук.
Светоний наведе глава и се намръщи. Ветераните загледаха с интерес.
— За колко злато говорим? — попита Квертор.
Юлий сви рамене.
— Двадесет, може би тридесет ауреуса на човек. Ще го уточня, когато се срещнем с Дур.
— Този човек държи цялото злато на кораба си — намеси се един от другите — и ти очакваш да го намериш?
— Той даде дума. И аз дадох дума да го намеря и да го убия, ако наруши своята. Ще бъде там, където трябва. А сега искам всички да се приготвите за поход. Тръгваме след един час. Този лагер вече ми омръзна. И Гърция ми омръзна.
Обърна се към Гадитик и каза замечтано:
— Е, вече можем да си отидем у дома.
Намериха първия от двата легиона само на осемдесет мили от крайбрежието. Предвождаше го Север Лепид. В силно укрепения лагер Юлий и Кир предадоха на Лепид тялото на Митридат, положено на носилка от грубо сковано дърво. Кир мълчеше, докато полагаха тялото на ниска маса в една малка палатка, но Юлий видя, че устните му се движат в безмълвна молитва — уважение към победения неприятел. Когато свърши, Кир погледна Юлий без никакво смущение.