Плясъкът на крилете му [bg]

Седмица след като тези убийства развълнуваха Испански Лийдс, Робърт Хук беше посетен от Кейл, който искаше да чуе предварителния му доклад за възможността за производство на пушки.

— В самата идея за пушките няма нищо грешно — каза Хук, докато оглеждаха купеното на висока цена огнестрелно оръжие. — Проблемът е в практическото ѝ осъществяване. Избухливата селитра, която е натъпкана в този край, идва прекалено много за желязото. Затова то се пръсва. Съвсем просто е, всъщност.

— Тогава намерете по-добро желязо.

— Такова не съществува. Засега.

— И докога?

— Нямам представа — месеци, години. Както и да е, времето не стига.

— Значи това е краят?

— Ммм… не… може би не. Говорих с Хенри Мъглата. Той ми каза, че е направил арбалетите си много по-лесни за презареждане — но това означава и с далеч по-малка мощност.

— Не ни трябват мощни — те са за близък бой, от няколко стъпки разстояние.

— Никога не си го споменавал.

— Е, и?

— Ами че това променя всичко. Какво е най-голямото разстояние, от което ще се биете?

— Предимно от няколко стъпки — нашите хора ще са скрити зад дървени стени. Ще има възможно най-малко ръкопашен бой.

— Изкупителите ще имат ли броня?

— Някои, но не много. Все пак, предполагам, че с времето ще започнат да използват повече.

Хук сведе поглед към огнестрелното оръжие.

— Значи нямаш нужда от това. — Той вдигна един оловен снаряд с размерите на кокоше яйце. — Нито пък от това. — Посочи на Кейл една маса, покрита с парче плат, и го дръпна като фокусник на детско парти, който разкрива вълшебна торта.

— Това е само дървена имитация — но можеш да видиш принципа. — Беше подобие на огнестрелното оръжие — тръба, запечатана в единия край и отворена в другия, само че срязана надлъжно на две, така че да се вижда вътрешността.

— Номерът е — каза Хук — да не слагаш прекалено голям заряд. Трябва ти точното количество избухлива селитра — колкото може по-малко — и нещо леко, което да бъде изстреляно от другия край.