Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Адвокат за милиони [bg]
Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Адвокат за милиони [bg]

Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:

18 март 1990 г. Призори двама мъже с полицейски униформи проникват в известен бостънски музей за изкуства, завързват охранителите и изчезват с картини за петстотин милиона долара. Наглият обир вдига на крака полицията, провежда се мащабно издирване, но крадците и шедьоврите сякаш са потънали вдън земя. Двайсет години по-късно адвокатът Скот Фин се съгласява да помогне на Девън Мали, негов стар познат, арестуван за дребна кражба. Само дето не предполага до какво ще доведе необмислената му постъпка. Преди да разпита двама души, свързани със случая, те са брутално убити, при това преди смъртта си са били жестоко изтезавани. По всичко личи, че са очистени от човек, обучен от ИРА. Много скоро полицаите и Фин започват да подозират, че тези убийства имат връзка с дръзкия обир на музея. Като капак Скот е натоварен и с отговорността да се грижи за Сали, дванайсетгодишната дъщеря на престъпника. Той харесва опърничавото момиче и не иска и то като него да е отглеждано в сиропиталище. Не след дълго Фин разбира, че Мали е свързан с обира и че Сали може да е в опасност. И че ако не открие откраднатите шедьоври, и той, и сътрудниците му може да загинат от ръката на тайнствения убиец.
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 136
Перейти на страницу:

Девън зави към банята. Те биха го последвали и там, но нямаше достатъчно място да се сместят всички. Затова продължиха да го държат под око от коридора.

Девън се качи на ръба на ваната и протегна ръка към някакъв вентилационен отвор на тавана. Леко бутна капака и го премести. После бръкна в отвора и извади оттам чувал, в който едва не си завря главата, за да не видят какво има вътре. След миг отново напъха чувала в скривалището и го закри с капака.

Слезе от ваната и отиде при тях в коридора, като им подаде пачки с банкноти.

— Тук са трийсет и пет хиляди — каза. Фин взе пачките. Банкнотите бяха стегнати с оранжеви ластици, като във всяка пачка имаше по пет хиляди долара. Общо седем пачки. — Пет хиляди за гаранцията и двайсет хиляди за работата, която свършихте до момента. Останалите десет са за последващите действия. Сега сме квит — каза клиентът.

Адвокатът хвърли парите на земята и Девън инстинктивно посегна към тях.

— Кво ти става, бе! — извика.

— Ах, ти, скапан лъжец! — каза Фин.

— Какво? Брой ги, истински са!

— Не ми пука за парите, задник. — Той го сграбчи за яката на ризата и го блъсна към стената.

— Какво искаш? — попита объркан Девън, докато се опитваше да се изскубне. Фин обаче го беше хванал здраво за врата. — Какви ги говориш?

— Къде са картините, Девън?

Объркването на Девън премина в паника.

— Не знам за какво говориш!

Фин замахна с юмрук и го удари в лицето. Мъжът се свлече на пода.

— Не ми излизай с тези глупости. Много добре знаем!

Девън се преви на пода и закри с ръце главата си.

— Какво знаете? Нищо не разбирам!

— Стига си се занасял, Девън. Ако продължаваш, ще те дам на Коз. Той е бил ченге двайсет и пет години и знае как да те накара да проговориш. — Фин коленичи и се наведе на сантиметри над лицето на Девън. — Знаем, че ти си пуснал оферта, че продаваш картините. Дал си на потенциални купувачи снимки и парчета от боята, за да докажеш, че офертата е реална. Това означава, че знаеш къде са картините. И сега ще ни кажеш къде са.

— Майната ти! — извика Девън. — Нищо не знаете!

— Знам, че живееш дупка, в която и хлебарки не виреят. Знам, че от години не си изпълнявал сериозна поръчка за Мърфи, Балик или който и да било друг. Знам, че току-що бръкна в дупка в тавана и извади трийсет и пет хиляди долара, без да ти мигне окото, а ако и преди разполагаше с тези пари, нямаше да живееш в такива условия. Знам също и че ИРА са платили на някого сто хиляди долара, за да им потвърди информацията за картините. Не е необходимо да имаш чело две педи, за да се досетиш. Наистина ли си толкова глупав?

Другият продължаваше да лежи на пода. Като че беше превъзмогнал физическата болка, но изглеждаше съсипан.

— Знам и че този Килбраниш държи дъщеря ти за заложничка и ще я убие, ако не си получи картините. Това нищо ли не означава за теб?

— За мен тя е всичко! — извика Девън. — Тя е единствената, която обичам. Ще се предам. Ще се разменя с нея, каквото и да ми коства това! Дори и да умра!

Фин объркан поклати глава.

— Но не разбираш ли? Не е необходимо да го правиш. Той не иска теб, а картините. Ако му ги дадем, той ще те остави на мира.

— Майната ти! Ти няма да ме разбереш.

Фин погледна Козловски, но и той беше безпомощен.

— Къде са картините, Девън? — попита отново адвокатът.

Девън вдигна очи към него.

— Няма да ми повярваш, ако ти кажа.

Трийсет и четвърта глава

Девън видя за последно Уайти Бългър през декември 1994 година. В Саути бяха настъпили опасни времена. Опасни времена за всеки, който беше свързан с подземния свят. Напрежението в бедняшките квартали и по цялото околно крайбрежие беше достигнало връхната си точка, когато в Ню Инглънд настъпи зимата. През последните месеци бяха арестувани много букмейкъри из цял Бостън и хората — големите играчи — се бяха изпокрили и бяха залегнали на дъното. Говореше се под сурдинка, че предстои да се случи нещо голямо. Никой не знаеше какво точно и как ще се случи, но това не успокояваше хората. Говореха като за наближаващ апокалипсис, надвиснала във въздуха безименна заплаха, която беше изправила всички нащрек. Нямаше нищо по-лошо и опасно от изнервени гангстери.

Девън си беше вкъщи, в апартамента, три дни преди Коледа. Въпреки успеха му в музея „Гарднър“ преди няколко години обещанието за повишение и огромни възможности никога не се осъществи. Сякаш нищо не се беше случвало. Реакцията на полицията и другите служители на реда след обира в „Гарднър“ беше толкова бурна, че той не можеше да изтъкне заслугата си, за да докаже репутацията си. Предвид приоритета, отреден на разследването, ченгетата щяха да го надушат от километри. Онези, които знаеха за участието му в обира, страняха от него от години. Нещо по-лошо, той непрекъснато беше с повишено внимание и се озърташе на всички страни да не го очисти Бългър или някой от хората му, за да заличат следите. Когато телефонът иззвъня и чу гласа на Бългър, сърцето му едва не спря.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)