![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Естествено.
Фрида изведнъж се почувства толкова слаба и уморена, че едва намери сили да продума.
— Какво има? Ново оплакване ли?
Телма извади един таблоид от чантата си.
— Четохте ли днешния брой?
— Не чета вестници — отвърна Фрида.
Телма си сложи очила за четене и го отвори.
— „Психотерапевтка замесена в уличен побой“ — прочете тя. — Има снимка на фотографа. Вероятно изглежда по-зле, отколкото е в действителност. „Приятели на спечелилата си лоша слава психотерапевтка д-р Фрида Клайн нападнаха фотографа от пресата Гай Дърънт…“ Няма смисъл да чета цялата статия.
— По-добре недейте.
— Предполагам, че историята в общи линии отговаря на истината.
Фрида взе вестника от ръцете на Телма и му хвърли бегъл поглед. Авторката отново беше Лиз Барън. Подаде й обратно вестника.
— В общи линии — изрече тя.
— Кои бяха приятелите?
— Току-що излязох от кабинета на единия от тях — посочи с ръка зад себе си Фрида.
— Рубен?! — възкликна Телма. — О, не, за Бога.
— Знам, знам.
— Вие добре ли сте?
— Какво имате предвид?
— Не обръщам особено внимание на клюките — отвърна Телма, — но преди година-две чух една история за вас. Отнасяше се за мой колега и за скандал в един ресторант в Кенсингтън. Вероятно случилото се е било преувеличено.
— Озовах се в ареста — каза Фрида.
— Направи ми впечатление, че той не е повдигнал обвинение. Предполагам, че е имало причина за това.
— Да, имаше. Вижте, да ме упреквате за поведението ми ли сте дошли?
Телма я изгледа учудено.
— Ако ме питате дали подкрепям сбивания на публични места в защита на дипломирани психотерапевти — или между дипломирани психотерапевти — отговорът е „не“. — Телма се изправи. Беше с няколко инча по-ниска от Фрида. — Дойдох, защото се тревожа заради атаките срещу вас.
— Много мило от ваша страна, д-р Скот, но сега наистина не е най-подходящият момент.
— Исках да се уверя, че сте наясно относно резултатите от изслушването ви от страна на Британската психоаналитична асоциация. Не ви е наложено мъмрене, нито друго административно наказание. Надявам се, че оценявате това.
— И дойдохте чак дотук, за да ми го съобщите? Благодаря ви. Много мил жест.
Телма я погледна внимателно.
— Поинтересувах се за вас. Прочетох някои от вашите публикации. Не бива да възприемате ежедневието си като битка, която водите срещу целия свят.
— Знам. Има няколко души, които са на моя страна — в моята битка срещу целия свят.
Телма бръкна в джоба на мъжкото си яке. Извади няколко билета за метрото и една визитна картичка.
— Ето, заповядайте — каза тя. — В случай че почувствате необходимост да поговорите с някого.
— Фрида смята, че Джанет Ферис е била убита — каза Карлсън. — Че може би е била убита.
Ивет взе от подноса чашите с кафе и ги плъзна по масата. Погледна към Джейк Нютън, който през последните два дена беше правил оценка на управлението на човешките ресурси.
— Вие искате ли кафе? — попита го тя.
Той погледна чашите, все едно че и те подлежаха на оценка. Крис Мънстър отвори пакетче захар и го изсипа в своята.
— Не — отвърна Нютън. — Ще се въздържа.
Ивет извади пакети със сандвичи от един найлонов плик.
— Сирене и целина за вас, шефе. Риба тон и краставица за теб, Крис. — Тя им подхвърли пакетите. — После погледна към Нютън. — Извинете, не знаех, че ще присъствате.
— Все едно съм муха на стената. Не е необходимо да ме храните.
— Мухите на стената все пак трябва да ядат — каза Ивет. Докато Нютън се чудеше дали в думите й имаше скрита обида, тя продължи: — Фрида ще дойде ли на оперативката, за да изложи теорията си?
— Днес следобед има пациенти — отвърна Карлсън.
— Как се уредиха нещата с нейната работа за полицията? — попита Нютън.
— Добър въпрос — обади се Ивет.
— Нито е време, нито е място за това — каза Карлсън, — но тя получава малък хонорар и има право на служебни разходи, които не желае да й бъдат изплащани. Но ако искате, по-късно мога да ви предоставя подробна информация.
— Благодаря — каза Нютън. — Бих желал да се запозная с тези подробности.
— Освен това има право на конфиденциалност — продължи Карлсън, — която, за съжаление, не й беше осигурена, когато някой в тази сграда тайно е съобщил на пресата поверителна информация за разследването.