Невидимият пазител [bg]

— Не — отрони първо. — Не! — извика след това.

— Амая, погледни ме — нареди й леля й, сякаш говореше на малко момиче.

Тя я погледна намръщено.

— Какво има, Амая?

— Лельо, няма да позволя това да се случи.

Гласът й бе спаднал с една октава и прозвуча крехък и детски.

— Нищо не се случва, Амая.

— Напротив.

— Не, Амая, това се случи, когато беше малко момиче, но сега си жена.

— Не, няма да позволя да ме изяде.

— Никой няма да те нарани, Амая.

— Няма да позволя това да се случи.

— Погледни ме, Амая, това никога вече няма да се случи. Ти си жена, работиш като полицай и имаш пистолет. Никой няма да те нарани.

Споменаването на пистолета я накара да погледне към ръцете си и щом го видя, сякаш се учуди, че е там. Даде си сметка за присъствието на Рос и Джеймс, които я гледаха бледи и разстроени от прага. Много бавно свали оръжието.

Джеймс не изпусна ръката й, докато вървяха към къщи, не го направи и когато седна до нея, за да я съзерцава безмълвно, докато леля й и Росаура приготвяха липов чай в кухнята.

Амая стоеше мълчаливо, заслушана в далечното шушукане на леля си и преценявайки напрегнатото изражение на съпруга си. Той се усмихваше с онази притеснена гримаса, с която родителите гледат пострадалите си деца в болницата. Но вече беше все едно, почувства тайничко егоистично задоволство, защото заедно с невероятната умора, която я беше налегнала, усещаше и жизненост, присъща на възкръсналите, така както ги представяше Библията.

Рос остави чашите на ниската масичка до дивана и се зае да пали огън в камината. Леля й се върна в хола, седна срещу тях и отхлупи чашите, оставяйки натрапчивият мирис на липата да ги обвие в облак пара.

Джеймс погледна настойчиво Енграси. Кимна с глава, сякаш разсъждаваше над ситуацията, и въздъхна:

— Добре. Сега вече мисля, че дойде моментът да ми разкажете онова, което трябва да знам.

— Не знам откъде да започна — каза Енграси, загръщайки се с халата си.

— От там какво се случи тази нощ и какво видях в цеха.

— Онова, което видя в цеха, беше ужасяваща проява на посттравматичен стрес.

— Посттравматичен стрес? Нещо като параноята, която изпитват някои войници след завръщането си от фронта, нали?

— Точно така, но го изпитват не само войници. Може да бъде засегнат всеки, който е преживял еднократен или повтарящ се инцидент, при който е изпитал сигурното чувство, че ще умре от насилствена смърт.

— Това ли се случи с Амая?

— Това.

— Но защо? Заради нещо, което се е случило в работата й?

— Не, за щастие, никога не е била изложена на такава опасност в работата си…

Джеймс погледна Амая, която се усмихваше безсилно с наведен поглед. Енграси си припомни знанията, придобити през годините й във Факултета по психология, които бе прехвърляла наум стотици пъти, с надеждата никога да не й потрябват.

— Посттравматичният стрес е като спящ убиец. Понякога остава в латентно състояние в продължение на месеци, дори години след травмиращата случка, която го е предизвикала. Реална случка, в която е преживяна реална опасност. Стресът действа като система за самозащита, която идентифицира сигналите за опасност и бие тревога с цел да предпази индивида и да попречи отново да се изложи на опасност. Например ако една жена бъде изнасилена в кола на тъмно шосе, логично занапред подобни ситуации — нощ, открита местност, вътрешността на кола, ще предизвикват у нея неприятно чувство, което ще разпознава като сигнал за опасност и ще се опитва да се предпази.