Невидимият пазител [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-340-7
- Переводчик: Десислава Антова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидимият пазител [bg]». Краткое содержание книги:
— Много е ярко — оплака се той.
— Прав си — кимна тя.
Хвана лампата за основата и я постави на пода, между стената и нощното шкафче, отвори една от картонените папки, които държеше върху тоалетката, и я разгърна като параван на няколко сантиметра от светлината, като почти захлупи лампата в ъгъла. Обърна се към Джеймс и се увери, че яркостта на светлината бе намаляла значително. Въздъхна и легна до него, а той се облегна настрани и започна да я милва по челото и косата.
— Разкажи ми какво прави в Уеска.
— Губих си времето. Бях почти убедена, че ще има съвпадение с едни проби, които взехме от местопрестъпленията. А и тези доктори предложиха да направят анализи, които и досега нямаше да са готови в нашата лаборатория. Ако бях получила резултатите, на които се надявах, щяхме да имаме по-конкретна зона, където да се концентрираме. Можехме да разпитаме търговците — градчетата са малки и продавачите може би щяха да си спомнят кой какво е купувал. Но не открихме нищо, а това отваря безброй възможности — чанчигоритата може да са донесени от друг район, от друга провинция или, най-вероятното, да ги е направил той самият или може би негов роднина, някой близък, някой, когото е могъл да помоли да му ги направи.
— Не знам. Не ми се връзва много сериен убиец да приготвя нещо собственоръчно…
— При този е възможно. Смятаме, че става дума именно за връщане към традиционното. А и други убийци са показвали как сами са си правили бомби, оръжия, отрови… Това ги кара да мислят, че действията им имат смисъл.
— И сега какво?
— Не знам, Джеймс. Фреди е изключен като заподозрян, приятелят на Карла също, бащата на Йоана не е имал нищо общо с останалите престъпления, оказа се имитатор. Не открихме нищо при близките роднини, при приятелите, в района няма регистрирани педофили, а известните ни сексуални насилници имат алиби или са в затвора. Единственото, което можем да направим, е онова, което никой разследващ престъпление не иска.
— Да чакате — каза той.
— Да чакаме този мръсник отново да се покаже, да чакаме да допусне грешка, да се изнерви или да се самозабрави и да ни даде още нещо — нещо, което да ни отведе право до него.
Джеймс се наведе към нея и я целуна, после се отдръпна, за да я погледне в очите, и отново я целуна. Амая понечи да го отблъсне, но при втората целувка усети как напрежението й отлита надалече. Вдигна ръка към тила на Джеймс и се плъзна под тялото му, жадна да усети тежестта му. Потърси краищата на блузата му и ги издърпа нагоре, откривайки гърдите на своя любим, докато събличаше своята. Обожаваше начина, по който се отпускаше върху нея. Приличаше на древногръцки атлет, притежаваше съвършена голота и топлина, които я влудяваха. Плъзна ръце по гърба му, докато стигна до дупето, наслади се на стегнатите му бедра и продължи с ръка към слабините му, за да усети цялата му сила, докато той я целуваше нежно по врата и гърдите. Обичаше сексът да е бавен, нежен, сигурен, интимен и елегантен, но въпреки това понякога желанието я връхлиташе така внезапно, пламенно и буйно, че тя самата се учудваше от силния копнеж и нетърпението, които я обземаха за секунди, замъгляваха ума й и я караха да се чувства като животно, способно на всичко. Докато се любеха, чувстваше необходимост да говори, да му казва колко го желае, колко го обича и колко щастлива я прави сексът с него. Чувстваше такава страст, че мислеше, че никога няма да успее да я изрази. Знаеше какво трябва да каже, усещаше какво трябва да премълчи, защото, докато се любеха по този топъл и влажен начин, при който устните не се насищаха, ръцете не достигаха, а думите излизаха дрезгави и задавени, цял ураган от чувства, страсти и инстинкти бушуваше вътре в нея, повличайки като земетресение разума и здравомислието й към крайности, които я плашеха и едновременно с това привличаха. Беше като бездна, скрила всичко онова, което не биваше да бъде казвано, най-странните желания, най-необузданите нагони, най-дивите инстинкти, нетърпението и онази нечовешка болка, изпитвана миг преди да достигне удоволствието. Удоволствието — то бе сърцето на Бог или портите на ада. Път към вечността на човека или към жестокото откритие, че след това няма нищо. Разумът й милостиво изтриваше това откритие само миг след оргазма, докато дрямката я обвиваше в топлата си паяжина и я потапяше в дълбок сън, в който гласът на Дюпри й нашепваше нещо.
Отвори очи и веднага се успокои, щом зърна познатите очертания на спалнята, окъпани в млечната светлина, която скритата в ъгъла лампа пръскаше, рисувайки в сивкави тонове нощния свят на съня й. Обърна се и отново затвори очи, решена да заспи. Дрямката веднага я пренесе в кротко полубудно състояние, в което едва усещаше себе си, дишането на скъпия й Джеймс до нея, вълнуващия аромат на тялото му, топлината на памучните чаршафи и приятния хлад, който я тласкаше към дълбок сън.