Невидимият пазител [bg]

Идеята да сподели трапезата с голямата си сестра не й изглеждаше никак привлекателна, но между утрешния обяд с нея и днешния разговор избра обяда.

— Съгласна съм — каза тя, изправи се и бързо се качи по стълбите, без да им даде време за други реплики.

Специален агент Алойзиъс Дюпри взе торбата, която Антоан му подаваше от задната част на претъпкания си магазин. Туристите, дошли за карнавала, обожаваха места като тези, изобилстващи от джунджурии, свързани със старата религия и със захаросаното вуду. Гостите на Ню Орлиънс искаха да отнесат със себе си амулети и огърлици, за да ги показват на своите приятели. Дюпри бе отишъл направо при Антоан Мер и бе пъхнал в ръката му списъка със съставки, от които се нуждаеше, заедно с две банкноти от по петстотин долара. Беше скъпо, но знаеше, че Нана няма да приеме посредствените продукти, купени от други търговци. Спря под балконите на един от старите хотели на ул. „Сен Шарл“, за да погледа едно от многобройните шествия на „Марди Гра“, известния карнавал в Ню Орлиънс. Шествието обикаляше улиците на френския квартал, повличайки по пътя си вълни от шумни и потни местни жители. Трийсетте градуса температура, малко висока за февруари, и влагата, която лъхаше от Мисисипи, като обгръщаше туристите и измяташе праговете на вратите, правеха въздуха още по-плътен и тежък и вдъхновяваха за консумация на бира онези любители на карнавала, които нямаха нужда от особено вдъхновение. Изчака, докато основната част от тълпата премина, пресече булеварда и се мушна в един безистен между къщите, където дървото скърцаше от жегата, а боята, предоставена от общината за белосване на фасадите, явно се бе оказала недостатъчна. Все още бяха видими белезите на мястото, до което бе стигала водата, когато ги бе връхлетяло катастрофалното бедствие „Катрина“. Изкачи се по висяща стълба, която изстена като вехтите кости на старик, и навлезе в тъмен коридор, където оскъдната светлина идваше от стара лампа „Тифани“ (стори му се автентична и вероятно бе такава), поставена върху перваза на малък прозорец в края на коридора. Насочи се директно към последната врата, докато вдишваше мириса на евкалипт и пот, просмукал коридора. Почука на вратата. Отвътре го посрещна тих въпрос: