Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Тогава той защо искаше да ги оценяваш? — попита Бекстрьом. — На мен ми се струва, че не си е заслужавало труда да ги влачи чак до офиса ти.

— Той не го и направи — каза Йегура с лека усмивка. — Донесе снимки на предметите, които искаше да погледна. Снимки, които са били направени във връзка с предишно оценяване и според мен можеха да послужат като добра основа за една предварителна оценка. Не беше лоша колекция това, което той ми показа. Стойността на различните предмети далеч надхвърляше средната за иконите дори сега, когато руският пазар за изкуство се изстреля право нагоре.

— За какви пари става въпрос? — попита Бекстрьом.

— Всичко бяха петнайсет икони и във всеки отделен случай ставаше въпрос за портрет на светия. Стойността на четиринайсет от тях определих между петдесет и двеста хиляди шведски крони. За бройка, нали разбираш, което е повече от прилична цена за обикновена икона, средната цена беше мажо над сто хиляди крони на бройка.

— А петнайсетата? — попита Бекстрьом, който по някаква причина вече усещаше как лигите му потичаха.

— С нея положението беше такова, че тя струваше колкото всички останали взети заедно, въпреки че тя в действителност не беше истинска икона, а по-скоро опит на художника да се подиграе с тъста си. Художникът се казва Александър Верешчагин, роден през 1875 година. Той бил млад радикал, или по-скоро размирник, който ни най-малко не се интересувал от религиозно рисувателно изкуство. Бил художник пейзажист, работил в края на деветнайсети век и починал на Нова година, в навечерието на 1900 година. Тъкмо навършил двайсет и пет, значи.

— От какво е умрял? — попита Бекстрьом с любопитство.

— Умрял от великата руска народна болест — чисто и просто от преливане — каза Йегура и леко се усмихна.

— Тъжна история — каза Бекстрьом. — Хлапето изглежда е имало известни заложби, като се има предвид това, което разказваш.

— Въпреки крехката си възраст, Верешчагин бил изключително надарен художник. Днес неговите творби, говорим за пейзажите му, се продават за между пет и двайсет милиона. За съжаление, той не оставил кой знае колко много. Има едва около двайсет известни картини, нарисувани от него. Което вероятно се е дължало на това, че е бил истински нехранимайко. Верешчагин пиел като смок и мразел тъста си. Тъстът му бил заможен човек от немски произход, който е работил като корабен брокер в Санкт Петербург. Освен това той е бил хем добър, хем религиозен човек, който след дълги терзания изоставил лютеранската си вяра и се покръстил в Руската православна църква. Именно тъстът е подкрепял Верешчагин и семейството му с жилище, храна, облекло и всичко, от което те се нуждаели. Докато Верешчагин, обратно, пиел, вилнеел най-общо казано, мамел младата си съпруга, нехаел за малките си деца и от време на време успявал да нарисува някоя и друга изключителна картина.