![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Може би е добре, че се преместихме — каза тя. — Може би Франк ще срещне тук добри хора, като теб и Сюзън. — Тя снижи гласа си. — Не ми харесват някои от хората, с които Франк трябва да работи.
Едва ли подозираше, че аз може да съм един от тях. Не бях съвсем изненадан, че жената на Франк Белароса Епископа мисли, че той е един добър човек, който просто има нужда от няколко добри хора около себе си, за да тръгне в правия път. Тя нямаше ключ към пристрастността на съпруга си към престъпленията и вероятно вътрешно присъщото му зло.
В продължение на няколко минути си говорихме за незначителни неща и в процеса на разговора аз свалих очилата си и я погледнах право в очите. Тя се поколеба секунда-две, а след това, стори ми се, започна да си спомня. Очаквах да скочи и да пробяга двайсет и петте метра, изхвърчайки от стаята. Но тя сигурно отхвърли като абсурдно каквото и да се беше появило в малкото й мозъче и отново започна да бъбри за разни неща.
Обикновено когато остана насаме с жена в подобна ситуация, започвам лек флирт просто от учтивост или за да покажа, че съм все още жив тук, долу, където свършва оксфордската ми риза. А понякога флиртувам, защото наистина в мен се събужда страстта. Но съм се зарекъл да не флиртувам поне до началото на следващите Велики пости. А и да не бях се заричал, нямах намерение да се забърквам в някаква каша с жената на Цезар. Горката Анна, сигурно никой не й бе правил предложение, откакто Франк бе получил първия си пистолет. И все пак, аз наистина се бях зазяпал в огромните й планини и тя широко ми се усмихна.
Да си призная, след Франк Анна беше малко скучна. Тя беше мила, дори малко забавна, но толкова бруклински английски ми стигаше за една вечер. Исках да си тръгна.
Анна се наведе към мен и отново снижи гласа си:
— Джон?
— Анна?
— Искам да те попитам нещо.
Горната част на домакинската пижама, в случай че не съм споменал това, беше свободна и отворена. Така че, когато тя се наведе към мен, исках или не, можах да видя леговището на тези огромни балони. Mamma mia, тези цици тежаха повече от Сюзън.
— Джон… това е глупав въпрос, но…
— Да? — опитвах се да задържа погледа си върху лицето й.
Тя хвана с ръка кръстчето, което висеше свободно над прегъвката на гърдите й и го погали.
— Попитах Сюзън и тя каза, че не… но разказват ли се разни истории за духове?
— Духове ли?
— Духове. Разбираш ли? В тази къща. Такива, които ги има обикновено в големите стари къщи. Като по телевизията.
Тя ме погледна, като продължаваше да си играе с кръстчето.
— А-а… — Замислих се за момент, след това си спомних една история за духове. — Ами — казах аз, — чувал съм една история, но тя наистина не си заслужава да се разказва.
Тя протегна свободната си ръка и докосна моята:
— Разкажи ми я.
— Ами… добре. Преди доста години тук, изглежда, е имало някаква гувернантка, която се грижела за двете деца на семейство Барет — Кати и… Майлс. Гувернантката, една привлекателна млада жена, започнала да подозира, че Кати е… е обладана от духа на предишната гувернантка, някаква жена на име мис Джесъл…
— Оу! — тя стисна ръката ми. — Не!
— Да. И отгоре на всичко Майлс бил обладан от духа на предишния управител на имението, някакъв зъл човек на име Питър.
Очите на Анна се разшириха.
— О, Джон! Мислиш ли, че… искам да кажа, че мъжът, който видях… Възможно ли е да е бил?…
Не бях помислял за това. Защо не? По-добре той, отколкото аз. Казах:
— Ами, доколкото знам, Питър е бил долу-горе на моите години, имал е моето телосложение…
— О, господи!
— Може би ще е по-добре да спра дотук.
— Не. Продължи. Аз трябва да знам.
— Добре. Както са ми разказвали, гувернантката стигнала до много тревожно умозаключение. Тя била убедена, че мъртвият управител на имението, Питър, и мъртвата гувернантка, мис Джесъл, продължавали ужасната си сексуална връзка чрез обладаните от тях тела на младите брат и сестра.
— Не! — Тя пусна ръката ми и бързо се прекръсти, а след това се отпусна в стола си.
— В тази къща? Къде? В коя стая?
— Ами… в гостната. — Не исках да ми припадне в ръцете, затова казах: — Мисля, че това е достатъчно. А и не смятам, че нещо от тази история…
— Не, Джон. Разкажи ми я докрай. Разкажи ми я!