Сянката на чинара [bg]

Един час по-късно Джейк и Хана тръгнаха към площада, а Карла остана у дома да опакова подаръците. Рокси имаше свободен ден, а Джейк трябваше да купи подарък на жена си. Кантората беше най-подходящото скривалище. Не очакваше да завари никого там, но се учуди, защото Лушън беше в заседателната зала и се ровеше в купчина стари досиета. Имаше вид на човек, който е там от часове, но по-важното бе, че е трезвен и бодър.

— Трябва да поговорим! — ухили се той.

Хана обичаше да тършува из големия кабинет на баща си, затова Джейк я пусна горе да шета на воля и отиде да си налее кафе. Лушън вече беше изпил една кана и изглеждаше доста превъзбуден.

— Няма да повярваш — каза той, докато затваряше вратата на заседателната зала.

Джейк се отпусна на един стол, разбърка кафето си и попита:

— Не може ли да почака до понеделник?

— Не, млъкни и слушай. Големият въпрос тук е защо човек постъпва като Сет Хъбард, нали така? Защо изготвя завещание в последния момент, грубо нахвърляно и собственоръчно написано, защо обезнаследява близките си и оставя всичко на човек, който няма никакви претенции към имуществото му? Това е въпросът, който те измъчва сега, и той ще става още по-настойчив, докато не намерим отговор.

— Ако изобщо има отговор.

— Да. Така че, за да разгадаем загадката и евентуално да ти помогнем да спечелиш случая, трябва да отговорим на този въпрос.

— Ти успя ли?

— Още не, но съм на път — махна с ръка Лушън към купчина документи върху масата: папки, копия на стари нотариални актове, бележки. — Проучих поземлената книга за двестате акра, които е притежавал Сет Хъбард в този окръг в момента на смъртта си. Голяма част от архива е унищожена при пожара в съда след Втората война за независимост, но успях да възстановя значителна част от онова, което търсех. Прегледах всяка книга с нотариални актове чак до началото на деветнайсети век и всеки брой на местния вестник. Освен това проведох сериозно генеалогично проучване на родовете Хъбард, Тайбър и Риндс. Както знаеш, с чернокожите е доста трудно. Лети е отгледана от Сайпръс и Клайд Тайбър, но така и не е била законно осиновена. Според Порша го разбрала едва когато навършила трийсет. Освен това Порша смята, както впрочем и аз, че Лети всъщност е от семейство Риндс. Тях вече ги няма в окръг Форд.