Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Само Лети знае това — отговори Хършъл, разбира се, с очевиден намек.
Порша кипеше от гняв, докато оглеждаше насядалите около масата. Допускаше, че всеки присъстващ, с изключение на Джейк е убеден, че майка й е спала с един слаб и сериозно болен възрастен бял мъж и че го е направила, за да докопа парите му. Но седеше с наведена глава и с безизразно лице като истинска професионалистка и изписваше с бележки многобройни листове, които никога нямаше да бъдат прочетени.
Няколкочасовият разпит беше повече от достатъчен, за да се установи, че Хършъл Хъбард не е особено интересна личност и че е имал отчуждени и напрегнати взаимоотношения с баща си. Той все още живееше с майка си, възстановяваше се след неприятен развод и на четирийсет и шест години едва свързваше двата края с доходите си от студентското заведение. Хършъл отчаяно се нуждаеше от наследство.
Рамона също. Снемането на нейните показания започна в девет сутринта в четвъртък, а дотогава адвокатите вече бяха станали раздразнителни и им беше дошло до гуша от случая. Пет последователни дни, прекарани в слушане на свидетелски показания, бяха рядкост, макар и да не бяха нещо нечувано.
По време на почивката Уейд Лание разказа как са снемали показанията на дванайсет свидетели един след друг в продължение на десет дни след един нефтен разлив в Ню Орлиънс. Свидетелите били от Венецуела, повечето не говорели английски, а преводачите не били много добри. Адвокатите всяка нощ пиянствали, снемали показанията, смазани от махмурлук, а когато мъчението приключило, двама от тях влезли в клиника за детоксикация.
Историите на Уейд Лание бяха неизчерпаеми. Той беше старши адвокат и беше прекарал трийсет години по съдебните зали. Джейк изпитваше все по-голямо уважение към него. Щеше да има страховит противник пред съдебните заседатели.
Рамона се оказа отегчителна като брат си. От техните показания постепенно стана ясно, че Сет Хъбард е бил небрежен баща, който е гледал на децата си едва ли не с досада. В ретроспекция и при толкова много пари, заложени на карта, те храбро се опитваха да представят стареца в по-добра светлина, та всички да изглеждат сплотено и щастливо семейство, но образът на Сет просто не се поддаваше на разкрасяване. Джейк буташе, ръчкаше и й залагаше капанчета, но го правеше с усмивка и се стремеше да не я оскърбява. След като тя и Хършъл бяха прекарвали толкова малко време с баща си, показанията им нямаше да бъдат от съществено значение в съда. Двамата не бяха го виждали в последните му дни и не можеха да преценят умствените му способности. Нямаха и информация от първа ръка за намекваната му близост с Лети.
Това бяха само предварителни показания. Джейк и останалите адвокати знаеха, че най-вероятно Лети, Хършъл, Рамона и Иън ще бъдат разпитани отново. Когато фактите се изясняха по-добре, а проблемите бъдеха дефинирани по-конкретно, адвокатите щяха да имат още въпроси.
23
Стилман Ръш спря Джейк на излизане от съда в четвъртък следобед и го попита дали има време да пийнат набързо по едно. Предложението беше странно, защото не ги свързваше нищо друго, освен случая „Хъбард“. Разбира се, защо не, съгласи се Джейк. Стилман искаше да поговорят за нещо важно, иначе надали би си губил времето с незначителен адвокат като Джейк.
Срещнаха се в бар в подземието на стара сграда, съвсем близо до площада, на няколко крачки от съда. Навън вече беше тъмно и мъгливо, идеална навъсена вечер и чудесно време за питие. Джейк не ходеше често по заведения, но беше идвал тук и преди. Беше сумрачно и влажно място с тъмни ъгли и сепарета и създаваше впечатление, че тук се въртят полузаконни сделки. Боби Карл Лийч, най-прочутият мошеник в града, си имаше маса до камината и често можеше да бъде видян тук с политици и банкери. Хари Рекс Вонър също беше редовен посетител.
Джейк и Стилман се настаниха в едно сепаре, поръчаха си наливна бира и постепенно започнаха да се отпускат. След като четири поредни дни бяха седели на една и съща маса и бяха слушали безкрайни и само частично полезни показания, бяха направо парализирани от досада. Присъщата напереност на Стилман се беше изпарила и той беше почти симпатичен. Когато сервитьорът им донесе бирите, Стилман се наведе ниско и каза:
— Хрумна ми една идея — просто си мислех, никой не ме е подтикнал. Всички знаем, че става дума за една камара пари. В момента не съм сигурен колко точно, обаче…