Сянката на чинара [bg]

Тъй като поводът беше специален, Хана настояваше да спи при родителите си. Четоха коледни приказки много след десет и провериха дали Дядо Коледа не се е промъкнал някак в къщата. Тя бърбореше и се въртеше, обзета от обичайното напрегнато очакване, докато накрая се унесе. Когато Джейк се събуди на зазоряване, Хана се беше пъхнала при майка си и двете спяха дълбоко. Само едно тихо „Мисля, че Дядо Коледа е идвал“ се оказа достатъчно да разбуди двете му момичета. Хана се втурна към елхата и изпищя смаяно заради великолепните съкровища, които й беше донесъл той. Джейк отиде да направи кафе, а Карла снимаше. Разопаковаха подаръците и се смяха с Хана, докато се трупаха хартии и кутии. Има ли нещо по-хубаво от това да си седемгодишно дете сутринта на Коледа?

Когато вълнението започна да отшумява, Джейк се измъкна навън. От малката стаичка за инструменти до навеса за колата взе още един пакет — голяма квадратна кутия, увита със зелена хартия и с голяма червена панделка. Вътре скимтеше кученце. И двамата бяха прекарали дълга нощ.

— Вижте какво намерих — оповести Джейк и остави кутията на пода.

— Какво е това, татко? — попита Хана, тутакси обзета от подозрение.

Изтощеното кутре вътре не издаваше нито звук.

— Отвори я — подкани я Карла и Хана се зае да разкъсва хартията.

Джейк вдигна капака и дъщеря му надникна вътре. Сейди срещна погледа й с тъжни, изморени очи, сякаш я подканяше: „Извади ме оттук“.