Сянката на чинара [bg]

— А ако изгубиш?

— Ще изгубя, изпълнявайки неговите нареждания да браня завещанието на всяка цена.

Пристигнаха вторите бири, а заедно с тях мълчаливо се дотътри и Хари Рекс. Изглеждаше потънал в мисли и изобщо не погледна към Джейк. Още нямаше шест следобед. Хари Рекс беше излязъл от кантората си твърде рано. Той пропълзя сам в едно сепаре и се помъчи да се скрие.

Стилман изтри пяната от устата си и попита:

— Защо го е направил, Джейк? Имаш ли вече някаква представа?

— Никаква — сви рамене Джейк, като че ли искрено би споделил вътрешна информация с противника си. Ако каузата му го изискваше, не би обърнал никакво внимание на Стилман Ръш.

— Секс?

Още едно нехайно свиване на рамене, бързо поклащане на глава, смръщване.

— Надали. Старецът е бил на седемдесет и една, пушел е като комин, бил е болен, немощен и с разядено от рака тяло. Трудно мога да си представя да е имал енергията и издръжливостта да бъде с жена.

— Преди две години не е бил болен.

— Вярно е, но няма как да го докажем.

— Не говоря за доказателства, Джейк. Нито за улики, нито за процес, нито за други такива работи. Просто разсъждавам. Би трябвало да има причина.

Ами тогава сам се досети, нещастник такъв, помисли си Джейк, но не го изрече гласно. Забавляваше се с непохватния опит на Стилман да поклюкари, като че ли двамата открай време бяха приятели на чашка, които често си споделят тайни. Развързан език кораб потапя, обичаше да повтаря Хари Рекс. Развързан език съдебни дела проваля.

— Трудно ми е да повярвам, че отплатата за малко секс може да са двайсет и четири милиона долара — отбеляза Джейк.

— Не съм сигурен — засмя се Стилман. — Войни са се водили заради секса.

— Така е.

— Не проявяваш ли интерес към споразумение?

— Не. Изпълнявам нареждания.

— Ще съжаляваш.

— Това заплаха ли е?

— Ни най-малко. Според нас Букър Систрънк вече е вбесил всеки бял човек в окръг Форд.

— Не знаех, че си такъв познавач на окръг Форд.

— Виж, Джейк, ти спечели тук една огромна и сензационна присъда. Не допускай това да ти завърти главата.

— Не търсех съвет.

— Но може би ти трябва.

— От теб ли?

Стилман пресуши халбата си я стовари върху масата.

— Трябва да вървя. Аз ще платя на бара.

Той излезе от сепарето и бръкна в джоба си. Джейк го проследи с поглед как си тръгва, изруга, после се запъти към дъното на залата и се настани срещу Хари Рекс.

— С приятели ли си?