Сянката на чинара [bg]

— Ходил си в окръг Мънро и си го изровил?

— Да, и не съм приключил. Изглежда, Лети е от семейство Риндс.

— Но тя каза, че не помни тези неща или поне не помни нищо преди детството си в Алабама.

— Ти помниш ли какво ти се е случвало, преди да навършиш три години?

— Всичко.

— Значи си откачалка.

— И какво, ако роднините на Лети са пристигнали от окръг Форд?

— Да допуснем, че е така, просто за забавление. Да допуснем също, че някога те са били собственици на същите осемдесет акра, които Клион Хъбард придобил през хиляда деветстотин и трийсета година и които отишли при Сет Хъбард. Същите, които той е завещал на Лети. Така кръгът се затваря, нали?

— Може би да, а може би не. Остават някои огромни празноти. Не може да допускаш, че всички чернокожи на име Риндс в Северен Мисисипи са дошли от окръг Форд. Прекалено е.

— Вярно. Това е само теория, но ние напредваме.

— Кой напредва?

— Двамата с Порша. Накарах я да разрови семейната си история. Тя непрекъснато разпитва Сайпръс, но старицата не говори много. А и както в повечето семейства, има много неприятни подробности, които на Порша й се иска да не беше узнавала.

— Например?

— Сайпръс и Клайд Тайбър не са сключвали брак. Имали са шест деца и са живели заедно четирийсет години, но не са били съпрузи, поне не пред закона.

— Не е толкова необичайно. Обичайното право ги закриля.

— Знам. Съществува голяма вероятност Сайпръс дори да не е кръвна роднина. Според Порша майка й вероятно е била изоставяна неведнъж, преди да се озове на стълбите на семейство Тайбър.

— Лети говори ли за това?

— Явно не много. Досещаш се, че семейната история не е любимата й тема.

— Тя знае ли, че по рождение е Риндс?

— Би могло да се допусне, но може и да не знае. Била е на трийсет, когато Сайпръс й е казала, че е осиновена. Всъщност Сайпръс никога не е виждала майката на Лети. Помисли, Джейк, през първите трийсет години от живота си тя е мислела Сайпръс и Клайд за свои биологични родители, а останалите шест деца — за свои братя и сестри. Порша твърди, че майка й се разстроила, когато накрая научила истината, но така и не изпитала желание да рови в миналото. Семейство Тайбър от Алабама нямат дори далечна кръвна връзка със семейство Риндс от окръг Форд, затова според мен е възможно Лети да не знае какъв е произходът й.

Джейк мисли над чутото няколко минути, като отпиваше бавно от кафето си и се опитваше да погледне от всички възможни ъгли.

— Добре, да приемем теорията ти. В такъв случай защо Сет иска да върне земята на човек от семейство Риндс?

— Теорията ми още не е стигнала чак дотам.

— И защо ще й завещае всичко — осемдесетте акра и още адски много пари — за сметка на собственото си семейство?

— Продължавам да проучвам този въпрос.

— Харесва ми. Да продължим да ровим.

— Може да се окаже страшно важно, Джейк, защото има вероятност да бъде мотив. Големият въпрос е защо. Ако успеем да му отговорим, ще спечелиш процеса. Иначе си прецакан.

— Това е само твое мнение, Лушън. Доколкото си спомням, такава беше нагласата ти и непосредствено преди процеса на Хейли.

— Колкото по-скоро забравиш този процес, толкова по-бързо ще станеш по-добър адвокат.

Джейк се усмихна и кимна.

— Някои неща не се забравят, Лушън. А сега, ако ме извиниш, трябва да отида на пазар с дъщеря си. Весела Коледа!

— Ами! Глупости.

— Ще дойдеш ли на вечеря?

— Ами! Глупости.

— Така си и мислех. Ще се видим в понеделник.