Сянката на чинара [bg]

— Добре. Как искаш да разпределим тортата, за която говориш?

Дълга глътка, последвана от изтриване на устата с опакото на ръката, после Стилман Ръш се приведе напред.

— Да говорим откровено, Джейк, на Лети Ланг се полага съвсем малко. В общата рамка и според обичайното наследяване на имущество и на пари тя дори не фигурира в картинката. Не е роднина и колкото и объркано да е семейството, парите почти винаги се предават на следващото поколение. Знаеш го. Деветдесет процента в Мисисипи, същото е в Ню Йорк и в Калифорния, където хората имат, да кажем, по-големи наследства. Погледни и закона. Ако човек почине, без да е оставил завещание, тогава всички имоти и средства отиват при кръвните роднини и при никой друг. Законът предпочита парите да остават в семейството.

— Вярно е, но не можем да се споразумеем, ако Лети не получи нищо.

— Разбира се, че не, Джейк. Дай й няколко милиона. Само си представи. Лети Ланг, безработна чистачка и прислужница, изведнъж се оказва с два милиона долара, и то след данъците? Не искам да обиждам жената, Джейк, тя дори ми хареса по време на снемането на показания. Много приятен и забавен човек. Не се отнасям критично към нея, но да си го кажем направо, Джейк, познаваш ли много чернокожи в Мисисипи, които притежават седемцифрена сума?

— Просветли ме.

— Според преброяването от хиляда деветстотин и осемдесета година седем чернокожи от този щат са заявили състояние, по-голямо от един милион долара. Всичките са мъже и повечето са работили в строителството или в недвижимите имоти. Лети ще стане най-богатата чернокожа жена в щата.

— А клиентът ти и сестра му ще си разделят останалите десет милиона, така ли? — попита Джейк.

— Нещо такова. Даваш хубаво дарение на църквата и си делим останалото.

— Добра сделка за вас, момчета — каза Джейк. — Ще приберете една трета от почти пет милиона. Не е зле.

— Не казах, че ще получим една трета, Джейк.

— Но ще получите процент, нали?

— Не мога да ти кажа, но със сигурност ще е прилична сума.

За някои, помисли си Джейк. Ако се споразумееха на този етап, хонорарите му щяха да се окажат сериозно орязани.

— Обсъдил ли си го с Уейд Лание?

Стилман се намръщи при споменаването на това име.

— Това е друга история. Лание иска моя клиент, който засега остава при мен. Нямам му доверие и през следващите шест месеца ще бъда много бдителен. Ама че змия.

— Значи отговорът е „не“?

— Отговорът е „не“. Не съм го обсъждал с никого.

— Допускам, че има напрежение между твоя клиент и неговия.

— Сигурно. Хършъл и Рамона могат да се разберат, но Иън е проблем. Според Хършъл двамата с Иън не се понасят, никога не са се понасяли. Той смята Иън за привилегирован жалък негодник от богат стар род. Изгубил незнайно защо всичко и сега страшно се старае да си възвърне положението и се прави на голяма клечка. Винаги е гледал на Хършъл почти като на бял боклук — досега, разбира се. Сега изведнъж е обзет от обич към семейството и е дълбоко загрижен за благоденствието му.