Сянката на чинара [bg]

— Само от улицата. Красива е.

— Една от най-хубавите викториански сгради в нашия край. Напомня ми за твоята стара къща, но е много по-голяма. Уили има добър вкус, а интериорът е безупречен. Проблемът е, че не е нощувал там и три пъти през последните пет години. Иска да я продаде, сигурно парите му трябват, но тук никой не може да си позволи такава сума.

— Каквато и да е цената, не ми е по джоба — призна Джейк.

— Той смята, че къщата струва триста хиляди. Казах му, че сигурно е така, но никога няма да й вземе толкова пари. Нито сега, нито след десет години.

— Някой лекар ще я купи.

— Той спомена теб, Джейк. Проследил е процеса на Хейли и знае как онези от Клана изгориха къщата ти. Чул е, че търсиш нова.

— Не търся къща, Хари Рекс. Съдя застрахователната компания. Но все пак му благодари. Твърде богат е за мен.

— Искаш ли малко начос?

— Не, благодаря. Трябва да се прибирам.

— Предай на Карла, че я обичам и копнея за тялото й.

— Тя знае. До скоро.

Джейк пое към кантората си в студения дъжд. Уличните лампи около площада бяха украсени с венци и сребърни звънчета. Коледни песни звучаха откъм подредената сцена на Рождеството пред съдебната палата. Търговците работеха до късно и магазините бяха пълни с хора. Имаше слаба вероятност на следващия ден да вали сняг, а малко неща вълнуваха града както подобна прогноза. Старите жители твърдяха, че са имали снежна Коледа през 1952 г., и сега дори при най-слабата вероятност за нещо такова децата се залепваха за прозорците, а в магазините продаваха морска сол и гребла. Купувачите вървяха забързано и изпълнени с очакване, като че ли всеки момент щеше да се разфучи виелица.

Джейк се прибра у дома по дългия път. Бавно се отдалечи от площада и подкара по притъмнелите улици на Централен Клантън, а после зави по Маркет Стрийт. В Хокът Хаус светеше — истинска рядкост. Джейк и Карла много пъти бяха минавали оттук, бавно и с възхищение, и винаги бяха установявали, че прекрасната къща се ползва рядко. Отдавна се носеха слухове, че Уили Трейнър я продава. Беше напуснал Клантън, след като се раздели с вестника, и всички го знаеха.

Къщата се нуждаеше от боядисване. През лятото бурени душеха цветните лехи, а тревата рядко се косеше. През есента вятърът навяваше купчини листа на предната веранда и никой не ги чистеше.

За секунда Джейк се изкуши да спре, да почука на вратата, да влезе вътре, да изпие едно питие с Уили и да поговорят делово. После изкушението отмина и той подкара към къщи.