Сянката на чинара [bg]

— Свали цената и ще я купим — каза Джейк.

Уили се вгледа в меките кафяви очи на Карла и каза:

— Тази къща е само за теб.

— Колко? — попита Джейк. Изпъна гръб и си обеща да не трепне, когато чуе цифрата.

— Двеста и петдесет — отговори Уили без колебание. — Платих сто през седемдесет и втора и похарчих още сто за ремонта. Такава къща в центъра на Мемфис струва около милион, но това все пак е доста далече. Двеста и петдесет си е чиста загуба, но човек не бива да пренебрегва пазара. Ако я обявя за продан за половин милион, ще си остане тук, докато обрасне с бурени. Честно казано, искам само да си върна парите.

Джейк и Карла се спогледаха безмълвно, защото нямаше какво да кажат, поне за момента. Уили, търговец до мозъка на костите си, ги покани:

— Елате да ви разведа. Другите ще дойдат в шест и половина. — Той доля шампанско в чашите и тримата се запътиха към предната веранда.

Веднъж поел на обиколка из къщата, Джейк знаеше, че връщане назад няма.

Според Уили тя бе построена към 1900 г. от доктор Майлс Хокът, най-видния лекар в града. Беше класическа викторианска сграда, с два фронтона, куличка, издигаща се над четирите етажа, и широки покрити веранди, обгръщащи я от две страни.

Джейк трябваше да признае, че цената не е скандална. Със сигурност не му беше по джоба, но можеше да бъде и много по-зле. Джейк подозираше, че Хари Рекс е посъветвал Уили да бъде разумен, особено ако иска семейство Бриганс да купят къщата. Според Хари Рекс се носел слух, че Уили е спечелил доста на борсата, и друг слух, че е изгубил много пари на пазара за недвижими имоти в Мемфис, а също и трети, че е наследил цяло състояние от баба си Би Би. Кой знаеше всъщност? Цената обаче като че ли издаваше нуждата му от бързи пари. Уили знаеше, че Джейк и Карла имат нужда от къща. Знаеше и че водят затлачено дело със застрахователната компания. Знаеше (вероятно от Хари Рекс), че се очаква Джейк да прибере щедър хонорар по делото на Хъбард. Докато Уили бъбреше небрежно и водеше Карла по блестящите чамови подове, в модерната кухня, нагоре по извитото стълбище чак до кръглата библиотека на четвъртия етаж на кулата, от която се виждаше църковната камбанария само през няколко преки, Джейк ги следваше покорно и се чудеше как биха могли да си я позволят, за бога, камо ли да я обзаведат.