Игри за милиарди [bg]

Това безобидно обяснение, разбира се, беше правдоподобно и звучеше успокоително. Но не удовлетворяваше никого, включително и самия Хагър. Той сви рамене едва забележимо, за да покаже, че сам не вярва в него.

— Какво знаем за агент Дженсън? — попита Джаксън и плъзна изпитателен поглед по лицата им.

Хагър се наклони напред.

— Свързах се с мой източник в офиса на главния инспектор. Един тип, който някога работеше за мен. Не я познава лично, но извади досието и.

— В което пише?

— Право в Харвард, завършила втора в групата. Не ме питай защо работи в Службата за криминални разследвания, не мога да го разбера, но това е факт. По-лошо — бива я в работата. Миналата година е получила две награди за отлично справяне със задачите. Впечатляващо за новопостъпил агент.

— Значи се натяга — отбеляза Белуедър пренебрежително, като че ли пренебрежението му имаше някакъв смисъл.

— А източникът каза ли ти дали ни разследват? — попита Уолтърс.

— Не — отговори Хагър. — Не знае нищо по въпроса. Има обаче много разследвания, най-вече по-деликатните, които се пазят в тайна до последната минута. Възможно е да не е сред посветените. Казах му да души наоколо и да опита да разбере нещо.

— Като че ли няма за какво да се безпокоим — отбеляза Уолтърс и се отпусна на стола си.

Джаксън, който не излизаше от ролята си на адвокат нито за миг, се тросна:

— Ти си глупак, Уолтърс! Плаща ти се, за да се безпокоиш. Тази жена дойде тук, за да ни раздруса, и можеш да бъдеш сигурен, че не е свършила. Изпрати ни послание.