Игра на милиарди [bg]

Автор: Райх Кристофер
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 9789542823667
Переводчик: Коста Сивов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:

Китай е готов да повали САЩ и да поеме властта над света. Жервите са без значение. Играта на милиарди вече е започнала… Какво ли може да накара изпълнителния директор на Нюйоркската фондова борса, председателя на Федералния резерв и министъра на финансите спешно да търсят президента на САЩ в полунощ? Нищо по-малко от сериозна заплаха за националната сигурност! Но в момента, в който колата им влиза на територията на Белия дом, някой друг поема контрола над нея и охраната се намесва. Автомобилът е направен на решето, а всички в него умират. Миг преди смъртта си директорът на Фондовата борса успява да изпрати мистериозно съобщение на своя син — Боби Астър. Боби е звездата на „Уолстрийт” — хедж фондът на негово име върти търговия на стойност 5 милиарда долара. Дълбоко отчужден от баща си, той все пак се заема да разследва трагичната му смърт. Бившата му съпруга — специален агент Алекс Форца от ФБР, пък е по следите на елитна терористична групировка, която готви кървава баня в сърцето на Ню Йорк. Скоро става ясно, че и двамата са застанали на пътя на могъщи международни играчи, за които милиардите са като жълти стотинки. Играта е от съвсем друг порядък — надигащият глава Китай най-после е готов да предизвика досегашния световен хегемон САЩ. Краят на света, какъвто го познаваме, е дошъл. Третата световна война е не само по улиците, но и във всяка машина, която наглед улеснява живота ни, но всъщност ни прави зависими. И контролът над нея решава кой ще властва и кой ще се подчинява, кой ще живее и кой ще умре.

Перейти на страницу:

— И е хукнал да я споделя с Хюз и Гелман? — предположи Уошбърн.

— Не веднага. Първо се е свързал с една компания в Рестън. „Бритиум". Изглежда я е посетил лично.

— „Бритиум", а? Никога не съм я чувал.

— Предположението ми е, че е искал да се увери, че Палантир си струва парите, преди да отнесе всичко нагоре.

— Очевидно си е струвал.

— Да, така е.

Погледът на Уошбърн се премести на сакото на Грило.

— Ще махнеш ли този пистолет?

— Някой избива всеки, който прояви интерес към Палантир. Предпочитам да играя на сигурно.

Джеб се изсмя тихо.

— С мен си в безопасност, Грилоу. Двамата преследваме едно и също нещо.

— Не точно. На мен ми плащат само за да го намеря. Залавяне, арест, санкции — всичките тези лайна са за теб.

— Разполагаш ли с нещо, което може да ни отведе с още една крачка напред?

Разполагаше. Грило се надяваше точно на такава оферта. Ако ти ме почешеш по гърба, и аз ще го сторя.

— С две неща — отвърна той. — Клиентът ми е разговарял с Палантир днес. Очевидно онова, за което е предупреждавал всички, е напът скоро да се случи. Бил е предпазлив, не е искал да споделя никакви подробности. Имам чувството, че доста се е надървил на правителството. Мога да ти дам скайп адреса му и номера, който е използвал, за да се обади на Едуард Астър в петък сутринта. Дай информацията на твоите приятели, нека я вкарат в магическата си кутия и да я разтресат малко. Ако наистина са толкова добри, колкото казват, трябва да получим име, адрес, номер на социалната осигуровка и любимата марка кондоми.

— Ще направя каквото е необходимо — обеща Уошбърн.

— Заеби тези глупости. Просто ми дай отговор. Афроамериканецът закопча сакото си.

— Кажи ми честно, Майк, това не е истински пистолет в джоба ти, нали?

Грило извади ръката си, пръстите му бяха оформени като оръжие.

— Бум.

Уошбърн поклати глава.

— Прекалено дълго време вече съм зад бюро.

Някой разтресе Алекс и я събуди.

— Госпожице Форца. Извинявам се, че ви безпокоя. Алесандра отвори очи. Пилотът стоеше над нея.

— Да — отвърна тя. — Сигурно съм задрямала. Съжалявам… Колко е часът?

— Малко след девет вечерта нюйоркско време. Три в Лондон. Един човек иска да разговаря с вас. Специален агент Минц. Можете да говорите с него в пилотската кабина. Каза, че е спешно.

Алекс захвърли одеялото и тръгна бързо към кабината. По-мощник-пилотът й подаде слушалки.

— Алекс слуша.

— Бари е. Имам новини, които трябва да научиш веднага. Изглежда нашите стрелци са минали през Мексико Сити миналата вечер.

— Откъде знаеш?

— Тази група е тръгнала от Каракас с чисто нови португалски паспорти, които са били откраднати от посолството в Макао.

— Паспортът на Ламбер също беше португалски.

— Точно. Никога няма да познаеш колко души са.

— Двадесет и трима.

— Бинго. Колкото са картите на града. И не са говорили португалски. Само английски.

— Наясно ли сме къде са в момента?

— Знаем само, че са се качили в два вана и са отпътували нанякъде. Две големи клечки са ги посрещнали. Нийл Донован се опитва да ги локализира в момента, ще се опита да ги изпоти.

— Едва ли ще успее — каза Алекс.

— Оказа се, че си права, шефке.

— За кое? — попита жената.

— За хранителните продукти в къщата на „Уиндърмиър Стрийт". Ако стрелците са стигнали до Мексико Сити миналата вечер, няма причина вече да не са тук.

— Каза ли на Барнс?

— Разбира се.

— И?

— Ще сподели информацията с кмета, полицейския комисар и Държавна сигурност на сутринта. Каза, че се нуждае от повече информация, преди да натисне паникбутона.

— На сутринта? Прекалено късно.

— Алекс?

— Какво?

— Побързай.

Полунощ на магистрала „Джърси".

Астър седеше на пътническото място в спринтъра и се взираше през прозореца в загниващото туловище на индустриална Америка. Нюарк, Трентън, Ню Брънзуик. Всичките бяха повалени от времето, запуснати и застаряващи. В далечината се издигаха ръждясали фабрики и изоставени съоръжения, призраци на едно изпълнено с надежда, процъфтяващо минало. Не искаше да бъде черноглед. Той вярваше, че американската мечта е още жива. Просто не разбираше защо на никого не му пукаше, че беше изгаснала тук.

— Всичко ли ти изглежда наред? — попита Астър. — Нямаш проблеми с волана или нещо подобно?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?