Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Момент - извика и набързо насъбра листите, дискетите и дневника и ги пъхна под няколко списания. Огледа се, за да се увери, че нищо не бе останало и отиде да отвори. На вратата стоеше мъж на около трийсет с големи мустаци и син гащеризон, в ръка държеше кутия с инструменти.
- Фин Поулсен. Имал си проблеми с канала, така ли? - мустаците и акцента без съмнение бяха трьондски.
- А, да - кимна Евен и тръгна пред него към кухнята, - можеш да погледнеш и кранчето - добави и се почувства нелепо. - Да, ето тук мирише и капе. - Показа разсеяно към мивката и се усмихна засрамено.
- В такъв случай ще погледна... - Фин Поулсен загледа окото му. - Били са те?
- Блъснах се в една врата - отвърна Евен.
„Водопроводчикът“ се ухили, отвори кутията и се показаха редица измервателни уреди, жици и антени, подредени на точно определени места. На Евен му се искаше да попита за какво служат, как се използват, но вместо това получи многозначителен поглед да си гледа работата. Мъжът извади черна кутийка, отвори я, включи към нея слушалки и започна да върти някакви копчета.
- Аз ще съм в хола, ако има нещо - каза му Евен и тръгна.
Седна на дивана и продължи с дневника.
13 септември, Осло - Някой е влизал в офиса и е разбъркал листите ми - пак. (Параноята на Евен явно ме е заразила и без да се замислям, винаги оставям листите така, че разбирам, ако някой ги е пипал - застъпват се точно при полето и една буква се вижда на най-горния ред.) Случи се и преди две седмици, тогава реших, че е просто чистачката, но днес я попитах, тя се обиди и каза, че никога... и т.н.
Нося копието от бележката на Нютон и дневника в чантата си, така че в офиса едва ли има някакви „тайни“ за откриване. Само ми се вижда странно Один или някой друг от издателството да души, докато ме няма. Никога не се е случвало преди. А и не крия нищо от тях (е, почти нищо), така че могат просто да попитат.
14 септември, у дома - Понастоящем пиша Втората тайна и си правя някои записки по фактологичната част. Вълнуващо е да се работи с религиозността на Нютон, защото поражда толкова много мисли за моето собствено отношение към християнството, както се е развило откак напуснах родния дом.
От време на време поглеждам кода на Нютон. Опитвах се да използвам различни гледни точки към загадката, но винаги се връщам на така наречените заместителни шифри (Евен каза, че се наричали така! Ще рече, че азбуката започва с ключова дума, съдържаща определен брой букви от азбуката, и след тази дума идва остатъкът. С други думи, ако ключовата дума е „turnips“, то кодовата азбука става:
TURNIPSABCDEFGHJKLMOQVWXYZ
Освен това може и цялата азбука да се „завърти“ на три или пет, или колкото човек прецени места надясно, но се надявам Нютон да не го е направил чак толкова трудно, защото няма да имам никакъв шанс да разгадая шифъра!
После обикновената азбука се написва точно под тази редица и отделните букви в кода се заместват със стоящите на същото място в азбуката с turnips.
TURNIPSABCDEFGHJKLMOQVWXYZ
ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZ
Така думата APE8 в кода става TJI.
Разбира се, налага се да изключа буквите æ,o,â, тъй като текстът е писан от англичанин. Всъщност не съм съвсем сигурна дали „j“ и „i“ не трябва да се обединят!?).
Именно заместителните шифри са най-често използваните от Нютон (каза Евен!), когато е искал да закодира важни текстове. Но каква ли може да бъде ключовата дума? Пробвах с „newton“ и „isaacnewton“ и поне десет други варианта, но никой от тях не придава смисъл на текста.
- Не. - Измърмори Евен. - По дяволите, естествено, защото си била на погрешен път. - Той взе отново листа с кода и го разгледа. Тръгна да обикаля из стаята, докато умът му си играеше с различни възможности. В един момент застана до прозореца и погледна навън, наблюдаваше как хартията се отразява в стъклото, изръмжа и отиде в банята. Обърна страницата към огледалото, редицата се отрази в него и, макар отделни букви да изглеждаха погрешни, целостта започна да добива смисъл.
- Точно така - изсумтя доволно, но веднага се вгледа напред с празен поглед, скривайки листа в ръка. Дали зад огледалото не беше скрита камера?
Когато се върна в гостната, „водопроводчикът“ тъкмо демонтираше телефона, взе някакъв инструмент и свърза няколко жици, погледна някакъв уред и кимна, без да каже нищо, после пак сглоби телефона. Евен седна на дивана и видя как мъжът обиколи стаята с някакъв инструмент в ръка, спря до една лампа, до уредбата и се напъха зад ди-