Фурията на Първия лорд [bg]

Тя бързо откри южния площад — огромно открито пространство от изкуствено обработени камъни, което се използваше за пазар още от основаването на Рива. Самотна фигура стоеше точно в центъра на площада и дори от височината си тя разпозна профила и стойката на Гай Атис.

Около него, изпълвайки по-голямата част от площада, стояха повече от дузина диви фурии, най-малката от които беше с размерите на мъжки гаргант. Змия с люспи от гранит и обсидиан се беше свила на кълбо, гърбът й беше по-широк от най-широката улица в града. По-нататък Амара видя смъртоносно опушените черти на въздушна акула, която обикаляше около Атис. Бик, съставен целият от възлести корени и твърда дървесина, сумтеше и клатеше глава — всеки от рогата му беше по-дълъг от легионерско копие, а раздвоените му копита драскаха и оставяха резки в камъните на площада.

Въздухът направо пукаше от силата и енергията на тези огромни, агресивни фурии, наелектризирайки го така, че Амара едва можеше да диша. Тя замръзна и няколко секунди само гледаше надолу.

Фурии с такъв размер и мощ бяха изключително силни, подобни създания можеха да бъдат подчинени само от най-опитните граждани в Империята. Ако някой можеше да командва дори едно от тези същества, то той щеше да е от нивото на Върховен лорд. А Гай Атис стоеше невъзмутим и удържаше на място цяла дузина, сякаш са палави ученици.

Той вдигна ръка, свивайки дланта си в юмрук, и дръпна, сякаш дърпа въже с тежък товар. Фурията срещу него, дълго, подобно на гущер същество, направено от мръсна вода, изпищя във внезапна агония и нададе писък като от хиляди кипящи чайници. След което просто се пръсна на отделни капчици вода като пометена от ураганен вятър — право към Гай Атис. Той отметна глава назад и издаде тих болезнен вик, после веднага се обърна към огнената фурия, приличаща на ходеща върба, изхвърли ръката си напред и водата от победената фурия-гущер се устреми към дървото.

Щом парата се понесе напред, Гай Атис отново махна с ръка в същия приканващ жест, и парата и огънят се втурнаха назад и закръжиха около него, а той отново изкрещя.

Изведнъж Амара беше пронизана от догадка — Гай Атис подчиняваше нови фурии. Тя не смееше да се приближи до него, към този кипящ котел от първична сила. Дори и Сирус да не се съпротивляваше да се приближи, тя пак нямаше да пробва. Подчиняването на фурии беше опасно занимание. А да подчиняваш фурии с такъв размер беше… беше почти безумие.

Енергията, освобождавана от съпротивляващата се фурия, можеше изцяло да изпържи човек, или да го разкъса на парчета, а Амара нямаше впечатляващия набор от таланти на Гай Атис, които да я спасят от поражения. Затова тя се приземи на близкия покрив и започна да използва Сирус, за да комуникира от разстояние.

Това работеше само по права линия и при пряк зрителен контакт, а тя не знаеше доколко енергийните разряди ще изкривят съобщението й, но не успя да измисли нищо друго.