Ханибал - врагът на Рим

— Животно! — с отвращение възкликна Квинт.

Ханон пък беше благодарен, че двамата със Суниатон не са били продадени в подобен бардак.

— Значи си го изнудил?

— В общи линии да — отвърна Гай. — Той се съгласи да упои роба, който пази вратата, което ще му даде възможност да изведе Суниатон. Разбира се, нещастният пазач сигурно ще свърши на кръста, задето е допуснал бягството на роб, но на иконома не му пука за това. Мисли единствено за собствената си кожа.

— А ако не го направи? — попита Квинт.

Думите му накараха стомаха на Ханон отново да се свие.

— Ако не го направи, собственикът му ще получи анонимно писмо, описващо гнусните му навици до най-малката подробност.

— Отлично — каза Квинт.

За момент радостта на Ханон беше вгорчена от съзнанието, че невинен роб ще страда или дори ще умре, за да може Супи да бъде свободен, но той прогони тази мисъл без съжаление. Самият той беше готов да убие, за да спаси приятеля си. Нима това беше различно?

— Планът изглежда отличен — каза той. — Благодаря ти.

— Не го правя заради теб — рязко отвърна Гай. — А защото ми дава възможност да отмъстя на оня кучи син. — Засмя се, когато видя объркването им. — Утре по залез из целия град ще плъзне слух, че обича да чука момчета. Лош начин да започнеш политическа кариера, не мислите ли? — Гай сви рамене. — Е, по-добре да тръгваме.

Ханон си каза, че няма значение какви са причините за помощта на Гай, и последва двамата римляни по тъмните улици. Единствената жива душа, на която попаднаха, беше едно мършаво куче, което настръхна и заръмжа срещу натрапниците на територията му. Псето изквича и побягна, когато Гай го срита. Скоро вече се бяха спотаили недалеч от предната врата на една къща, която не се различаваше по нищо от останалите — три сенки, които едва се забелязваха. Като се изключеше светлината, проникваща между капаците на един прозорец от отсрещната страна на улицата, цареше пълен мрак.

Гай се огледа и почука на вратата. Отговор не последва и паниката започна да обзема Ханон. Той погледна безбройните звезди в нощното небе. „Ешмун, не забравяй Суниатон, твоя всеотдаен последовател и син на жреца ти в Картаген. Велика Танит, бъди милостива“.

Молитвите му получиха отговор миг по-късно, когато с леко скърцане вратата се отвори.

— Кой е?

— Гай.

На улицата предпазливо излезе дребен мъж и щом видя Квинт и Ханон, се вцепени. Гай побърза да го увери, че те са приятели, и човекът малко се успокои. Беше с оредяваща коса, дълъг нос и стрелкащи се очи и приличаше на плъх, помисли си Ханон с отвращение. Нищо чудно, че чукаше момчета. И в същото време това беше човекът, който щеше да освободи Суниатон.

— Е, къде е картагенецът? — попита Гай.

— Вътре. Ще го доведа — отвърна икономът и кимна. — Нали няма да кажеш нищо на господаря ми?