Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
През втората половина на ХХ в. държавата става мащабен спонсор на иновациите, но това надали е изненадващо, като се има предвид, че в почти всички западни страни средствата за това скачат от 10 процента от приходите до 40 процента. Както се изразява Мингарди: „С такъв изключителен ръст е невероятно обществените разходи да не се озоват в един или друг момент в областта на бизнеса с иновациите“. Така че въпросът не е дали държавата е предизвикала някаква иновация, а дали е по-добра от другите играчи и дали го прави по целенасочен начин. В тази книга показах, че много от технологиите, на които държавата удря рамо през Втората световна война – компютрите, антибиотиците, радара, дори ядреното деление, – са възникнали в мирно време и вероятно биха се развили също толкова бързо, ако войната не беше избухнала, че дори и по-бързо, може би с изключение на ядрените технологии.
Нещо повече, Мацукато обяснява, че финансираните от правителството иновации в повечето случаи са „разливи“, а не насочени. Никой не твърди, че правителството нарочно е започнало да създава глобалната мрежа, когато финансирало компютърната мрежа на Агенцията за развитие на нови проекти за отбраната. В интерес на истината Интернет се разпространява и развива чак когато успява да се измъкне от лапите на Министерството на отбраната и е приет от университетите и бизнеса. Освен това, макар някои от ключовите технологии на Интернет като обмена на пакети да възникват в обществени институции, то други идват от частния сектор. TCP/IP протоколът идва от „Сиско“, а стъкленото влакно за оптичните кабели е плод на „Корнинг“.
Мацукато изтъква, че технологията зад сензорния екран, изключително важна за днешните смартфони, е изобретена от докторант в публичен университет – Уейн Уестърмен от университета на Делауер. Но това е съвсем малка част от разработването на идеята в полезна иновация, останалото се случва в частния сектор, а и е тъкмо обратното на целевото финансиране: грант от Националната научна фондация за изследване по тема, избрана от университета и студента. Трябва да внимаваме да не омаловажим развиването на технологиите след изобретяването им. Това е огромна част от иновацията, освен ако не отдадем цялата заслуга за язовира „Хувър“ на бобъра.
Мацукато също цитира програмата за Изследване на иновациите за малкия бизнес, стартирана от Роналд Рейгън, като пример за правителствено финансиране на иновации в частния сектор. Мингарди обаче изтъква, че това е тъкмо обратното на насочената иновация. Програмата просто изисква всички правителствени агенции с бюджет за изследване и развой над 100 милиона долара да отделят по 2,8 процента от бюджета за иновации от малкия и средния бизнес.
Японското правителство понякога е сочено като пример за предприемаческа държава, понеже между 1950 г. и 1990 г. постига огромен икономически успех на гърба на насочената иновация. Това също е мит. Според Терънс Кийли до 1991 г. японското правителство „финансирало по-малко от 20 процента от изследователската и развойната дейност и, обърнете внимание, по-малко от половината от академичната наука в страната – необикновено изключение на фона на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които финансират около 50 процента от изследователската и развойната дейност и 85 процента от академичната наука“. Японското чудо е резултат от частните корпорации, подкрепени от огромната екосистема на малките предприятия.
Съветският съюз пък е съвсем ясен пример за предприемаческа държава – финансира централно голяма част от изследванията, практически не позволява частната инициатива, а резултатът е потресаваща липса на иновации в транспорта, храните, здравето или в който и да е потребителски сектор за сметка на голям напредък във военната сфера.
През 2003 г. ОИСР публикува един непопулярен документ относно спора за предприемаческата държава. Озаглавен „Източници на икономически растеж в страните от ОИСР“, той систематично разглежда факторите, допринесли за успеха между 1971 г. и 1998 г., и установява, че количеството частно финансирани изследвания и развой влияят на темпа на икономическия ръст, докато количеството публично финансиране не го прави. Това е шокиращо откритие и се обяснява вероятно най-добре с феномена на „изтласкването“: правителственото финансиране на изследванията отклонява енергията на изследователите към други приоритети, които могат да не съвпадат с желанията на индустрията или на потребителя (особено в Съветския съюз). Според думите на Уолтър Парк от Американския университет „директният ефект от публичното финансиране на изследванията е слабо отрицателен, какъвто може би е случаят и когато публичното финансиране има ефект на изтласкване, който влияе негативно на нарастването на частните резултати“. Мацукато признава феномена на изтласкването, когато пише, че „водещите фармацевтични компании харчат все по-малко пари за изследователска и развойна дейност, докато в същото време държавата харчи повече“.