Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Рейгън отново изрази своето съчувствие към жертвите на аварията и потвърди предложението за помощ, след което тонът му се втвърди. Той противопостави откритостта на „свободните нации“ на „потайността и упорития отказ“ на съветското правителство да информира международната общественост за рисковете, на които тя също е изложена заради катастрофата. „Една ядрена авария, в резултат на която с радиоактивни вещества са замърсени значителен брой страни, не е само вътрешна работа – каза Рейгън с характерния си простонароден дрезгав говор. – Руснаците дължат обяснение на света.“
Същия ден в Япония валя радиоактивен дъжд, а след това струйно течение със скорост 160 км в час на височина 9000 метра го отнесе на изток през Тихия океан към бреговете на Аляска и Калифорния.8 Следващия следобед, в понеделник, 5 май, делегация на Международната агенция за атомна енергия пристигна със самолет в Москва по покана на съветското правителство.9 На екипа, воден от Генералния директор на Агенцията Ханс Бликс, бе дадено обещание за изчерпателно и честно излагане на фактите относно случилото се в ЧАЕЦ.
В часовете преди пристигането на делегацията Политбюро се събра още един път в Кремъл, за да обсъди кризата.10 Сред двайсетината присъстващи на масата бяха Борис Шчербина, възрастният ядрен вожд академик Анатолий Александров и войнственият ръководител на Министерството на средното машиностроене Ефим Славски. Валерий Легасов долетя от Чернобил, за да представи лично доклада си.
Имаше много неща за обсъждане, но перспективата беше мрачна.
Министър-председателят Николай Рижков взе думата и направи подробен анализ, като описа това, което беше видял по време на посещението си в зоната на аварията два дни по-рано. „Операцията с вертолетите за загасяване на пожара върви успешно, обясни той, и опасността от нова верижна реакция в развалините на реактора засега е предотвратена.“ Но реакцията на съветските и местните власти е била затруднена от несправяния и некомпетентност. „Екстремните условия на практика разкриха високо ниво на организация при едни и абсолютна безпомощност у други“, отбеляза той.
Евакуацията на 30-километровата зона около централата продължавала, като засега 100 000 души вече били преместени от района, включително и от две области в Беларус. Обаче резултатите от първоначалната операция били хаотични. „Пет-шест хиляди души просто са изчезнали – каза Рижков. – Не знаем къде се намират.“
Гражданската отбрана и Министерството на здравеопазването тотално се провалили при изпълнение на задълженията си. Нямало никаква яснота, нито план. Хората, които напускали зоната за евакуация, не били подложени на кръвни изследвания за радиационно облъчване. Това фиаско направило направо смешна десетилетната подготовка на СССР за справяне с последиците от ядрена война. „Мога да си представя какво щеше да се случи, ако беше станало нещо по-сериозно“, каза с възмущение министър-председателят.11
До момента повече от 1800 души, включително 445 деца, били хоспитализирани и се очаквало още да постъпят в болница. Западните части на СССР вече били покрити с високи нива на радиация – от Крим на юг до Ленинград на север, – като на повечето места превишавали естествения радиационен фон между 5 и 10 пъти. Командващият химическите войски на СССР бил събрал 2000 души в евакуираната зона и бил получил заповед за разработване на план за деконтаминация. Рижков даде указания за построяване на 30-километрова язовирна стена около района на катастрофата, за да се избегне възможността пролетните дъждове да пренесат замърсяването от повърхността на почвата в 10-километровата зона в реките Припят и Днепър. Той предложи да се даде срок от 48 часа на военните инженери за изпълнение на задачата.
А сега, обърна се министър-председателят към другарите си, те трябва да се изправят пред най-голямата опасност – стопяването на реактора. Учените му бяха представили две възможни прогнози за стопеното гориво, което си проправяше огнен път към подземието на Блок 4. Според първата прогноза топлината от радиоактивния разпад може постепенно да се разнесе от само себе си, но изчисленията им сочеха, че е възможно това да продължи с месеци.
Вторият сценарий, представен от академик Легасов и стареца Александров, беше много по-мрачен. Освен страха на Велихов, че когато температурата достигне 2800 градуса по Целзий, сблъсъкът на разтопеното гориво с водата в пароохладителния басейн може да породи вълна от пара, която да разруши останките на Блок 4 и да унищожи Блок 3, академиците предупредиха Рижков да има предвид и още една възможност: „ядрена експлозия с дори по-катастрофални последици“.12