Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
После смигна няколко пъти и си тръгна, а Муди го последва.
— Защо ли ме вика да се срещаме в полунощ? — зачуди се Хари.
— Това ли ти каза? — изненада се Хърмаяни, — Интересно какво е намислил? Не съм сигурна дали трябва да отидеш, Хари… — Тя се огледа с притеснение и прошепна доста нервно: — Може да закъснееш за Сириус.
Ако идеше при Хагрид в полунощ, едва ли щеше да му стигне времето да се върне за срещата със Сириус. Хърмаяни предложи да изпратят Хедуиг до Хагрид със съобщение, че Хари няма как да иде (ако Хедуиг приемеше да вземе бележката, разбира се). Самият Хари обаче смяташе, че е по-добре все пак да отиде, но да не се бави много, независимо за какво го вика пазачът. Беше любопитен какъв е поводът — Хагрид никога досега не бе искал да го посещава в такъв късен час.
В единайсет и половина същата вечер Хари, който се бе престорил, че си ляга по-рано, се заметна с мантията невидимка и се запромъква отново надолу, като мина през общата стая. Там все още имаше ученици. Братята Крийви бяха успели да отмъкнат цял куп значки с Подкрепете СЕДРИК ДИГЪРИ и се опитваха да ги омагьосат да призовават Подкрепете ХАРИ ПОТЪР. До този момент обаче бяха успели само да зациклят на надписа ПОТЪР Е ГАДЕН. Хари се изниза покрай тях, стигна до портрета, спря и изчака, без да отмества очи от часовника си. Тогава Хърмаяни накара Дебелата дама отвън да отвори картината, както се бяха се наговорили. Той се измъкна през рамката, прошепна „Благодаря!“ и излезе от замъка.
Навън беше съвсем тъмно. Хари прекоси поляната, като се ориентираше по светлинката от къщата на Хагрид. В огромната карета на „Бобатон“ също светеше и отвътре се чуваше гласът на Мадам Максим. Малко по-късно почука на вратата на къщурката.
— Ти ли си, Хари? — попита шепнешком Хагрид, отвори и огледа наоколо.
— Аз съм — отвърна Хари, вмъкна се вътре и свали мантията невидимка. — Какво има?
— Искам да ти покажа нещо… — започна Хагрид.
Той едва сдържаше вълнението си. В петлика си бе затъкнал някакво цвете, подобно на малка зелка. Явно се бе отказал да маже косата си със смазочно масло и несъмнено се бе опитал да я вчеше, защото имаше счупени зъбци от гребен, заплетени в нея.
— Какво ще ми показваш? — попита Хари предпазливо, чудейки се дали огнеметите бяха снесли яйца, или Хагрид бе успял да си купи ново гигантско триглаво куче от някой случаен посетител в кръчмата.
— Върви сега с мен, мълчи си и се заметни с таз’ невидимка — занарежда Хагрид. — Ще идем без Фанг, че никак няма да му хареса…
— Виж какво, не мога да се бавя много… Трябва да се върна в замъка преди един часа.
Но Хагрид не го слушаше. Той отвори предната врата и излезе навън в нощта. Хари набързо го последва и за своя голяма изненада установи, че вървят към каретата на „Бобатон“.
— Хагрид, какво си…
— Шшшшт! — спря го пазачът и почука три пъти на врата с кръстосаните златни пръчки.
Отвори Мадам Максим. Широките й рамене бяха загърнати в копринен шал. Като видя Хагрид, тя се засмя.
— Ааа, ’Агррид… Стана ли врреме?
— Бон сюар!20 — поздрави Хагрид с грейнала усмивка и подаде ръка на дамата да слезе по златните стъпала.
Мадам Максим затвори вратата зад гърба си, хвана Хагрид подръка и двамата тръгнаха покрай оградата, зад която бяха приютени гигантските хвърковати коне за каретата. Все още в пълно недоумение Хари подтичваше след тях. Дали Хагрид бе решил да му покаже Мадам Максим отблизо? Та той можеше да я види по всяко време, ако пожелаеше — тя никъде не минаваше незабелязана…
Вероятно и за самата Мадам Максим изненадата не бе по-малка, защото след известно време закачливо попита:
— Къде ме водите, ’Агррид?
— Ще ви хареса — смотолеви Хагрид. — Струва си да се види, повярвайте. Само да не ’земете… да изтърсите някому к’во съм ви показал, а? Щото не ви се полага да гледате…
— Не, естествено… — успокои го Мадам Максим, като пърхаше с дългите си черни мигли.
Те продължиха да вървят и Хари ставаше все по-нетърпелив, докато ги догонваше и често-често поглеждаше часовника си. Заради поредната вятърничава идея на Хагрид можеше и да изпусне Сириус. Ако не стигнеха скоро там, закъдето бяха тръгнали, той щеше да се обърне и да се върне право в замъка, а Хагрид нека си се разхожда на лунна светлина с Мадам Максим…
Но когато замъкът и езерото престанаха да се виждат от пътя им покрай Забранената гора, Хари дочу шумове. Някъде напред долови мъжки гласове… после се разнесе оглушителен, покъртителен рев…
20
Добър вечер! (неправилен френски) — Бел.прев.