Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Това, което Бонафе беше надушил, се потвърди. Кварт почувства, че Корво, необичайно искрен в този случай, сигурно беше много щастлив, че този мрачен момент от живота на отец Феро се превръщаше в обществено достояние. Кварт подозираше, че самият архиепископ, пряко или не, е бил източникът на информация за журналиста. Във всеки случай историята за Силас де Ансо беше вярна. Следващото потвърждение Кварт откри в полицейското управление, където На-вахо се обади на колегата си в Мадрид, главен инспектор Фейхо, шеф на отдела за разследване на кражби на произведения на изкуството. Една икона за олтар от маестро Ретаскон, идентична с изчезналата от Силас де Ансо, била закупена срещу законна разписка от аукционерите „Клеймор“ в Мадрид. Франсиско Монтегрифо, директор на „Клеймор“, добре известен търговец на произведения на изкуството, потвърди, че определена сума била платена на свещеника дон Приамо Феро Ордас. Същинско подаяние в сравнение с тази, за която картината била продадена на търг, но това било въпрос на търсене и предлагане, изтъкнал Монтегрифо пред главен инспектор Фейхо, който предаде информацията на Навахо.
— Колкото до честността на отец Феро — каза Кварт на отец Оскар, — може би не винаги е бил толкова праволинеен.
— Не знам за какво намеквате — каза младият свещеник. — И не ме интересува. Уважавам човека, когото познавам. Потърсете вашия Юда някъде другаде.
— Това ли е последната ви дума? Може би още не е късно.
Отец Оскар се втренчи в него.
— Не е късно? Това да не е намек, че все още може да ме опростят? Стига да сътруднича? — Клатейки глава невярващо, той се изправи. — Странно. Вчера дон Приамо спомена, че е разговарял с вас у херцогинята и че може би сега ще започнете да разбирате. Но няма значение дали разбирате или не. Важното е да убиете пратеника, нали? За вас и шефовете ви няма значение, че има проблем, а че някой е дръзнал да го изкара наяве.
С един последен презрителен поглед той се отправи към ризницата, но изведнъж спря, сякаш се беше сетил за нещо и се полуобърна към Кварт.
— Може би Висперас все пак е сгрешил — каза той и гласът му отекна из кораба. — Може би Светият отец не заслужава да получава съобщенията му.
Сноп слънчеви лъчи бавно се плъзгаше отляво надясно по изтърканите плочи в подножието на олтара. Кварт погледна нагоре към прозореца, през който проникваше светлината — на него беше изобразено свалянето от кръста. Стъклото с торса, главата и краката на Христос липсваше и изглеждаше сякаш свети Йоан и Мария свалят от разпятието само две ръце. Оловото около липсващата фигура на Христос оформяше странен силует, неясно присъствие, което караше страданието и усилията на майката и апостола да изглеждат напразни.
Кварт отиде до олтара и входа към криптата. Спря до желязната порта, зад която стълбите се спускаха в мрака и докосна черепа, издълбан в трегера — както преди, камъкът вледени ръката му. Като се опитваше да потисне смътното безпокойство, предизвикано от тишината в църквата, мрачното стълбище и мириса на плесен, който се носеше от криптата, той си наложи да стои там. „От гръцкото kryptos — «скрито»“, прошепна той. Там, където камъкът беше ключ към други времена, към друг живот, където лежаха костите на четиринадесет херцози Ел Нуево Естремо и витаеше сянката на Карлота Брунер.
Слънчевата пътечка върху пода беше изминала цяла плочка вдясно и отъняваше, когато агентът на ИВД се отправи към средата на кораба. Погледна нагоре към цепнатината, откъдето беше паднало парчето корниз, удряйки фатално секретаря на архиепископа. Отиде до скелето и го разтърси, но то изглеждаше здраво закрепено. Застана приблизително на мястото, където беше стоял отец Урбизу, когато е бил убит. Имаше достатъчно място някой да застане на скелето под корниза и да откърти парче, но полицейският доклад отхвърляше тази възможност. Това и падането на архитекта, този път в присъствието на свидетел, изглежда изключваха човешка намеса и в двата случая, приписвайки ги, както твърдяха Висперас и отец Феро, на Божия гняв. Или на съдбата, която според Кварт, беше космически часовникар, който всяка сутрин се събуждаше в настроение за номера. Или на непохватността на сънливите раблезиански богове. Когато те хвърлят препечената филия от закуската си, тя винаги пада с маслото надолу.