Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
На Райдър му се дощя да се разкрещи, но премълча. Усмихна й се широко, погали ръката й, облечена в ръкавица, и рече:
— Знаеш ли, навярно има нещо хубаво в това, да си имаш харем — не се полага нищо да отлагаш.
Чедуик Хауз беше само на пет мили източно от Стробъри Хил, седалището на виконт Ратмор, и почти по средата между Лоуър Слотър и Мортимър Куум22. Райдър нямаше никаква представа дали Тони Периш и прекрасната му съпруга Мелисанда са все още в Стробъри Хил, или Тони най-сетне е отвел Мелисанда в Лондон, но това всъщност нямаше значение. Късно следобед навлязоха в земите на Чедуик Хауз.
— Идвала ли си друг път в Котсуолдс, Софи?
— Не, не съм. Много е красиво.
— Е, наслаждавай му се. Но само почакай до октомври — тогава листата блестят, въздухът е кристален и направо ти се доплаква, толкова е прекрасно.
Но когато каретите изтрополиха и спряха пред Чедуик Хауз, от главата на Райдър изчезнаха всички идеи да плаче от красота. С изненада откри, че не беше идвал тук почти от година. От единадесет месеца и половина. Нима само за толкова време е станало всичко това?!
Къщата беше елегантна, от времето на Тюдорите. Стъклата на някои от прозорците, които обикновено блестяха от чистота, сега бяха изпочупени и сградата изглеждаше така, сякаш бе изоставена на произвола на съдбата. Бръшлянът бе пропълзял до втория етаж и всичко бе прорасло в трева и бурени, поникнали дори и по напуканите камъни на входното стълбище. Конюшнята изглеждаше опустяла, а край нея се търкаляха ръждясали градинарски инструменти.
Софи се намръщи:
— Нищо не разбирам — промълви тя.
— И аз.
Райдър скочи от каретата и й помогна да слезе.
Чу Тинкър да казва:
— Божичку, кво по дяволите е станало тука?
— Ей сега ще открия Ален Дюбюс и ще разбера — отвърна Райдър. Софи го погледна и в същия миг осъзна, че не го е виждала толкова вбесен още от Ямайка, когато я намери пребита.
— Стой тук — кратко нареди той, заизкачва напуканите стъпала към входа и затропа с юмрук по двукрилата дъбова врата.
Потропа отново.
Най-после едното крило на вратата много бавно се открехна и през цепнатината надникна съсухрено старческо лице.
— Господарю Райдър! Божичку! Божичку! Най-сетне добрият Господ дочу молитвите ми!
— Мисис Смитърз, какво е станало тук? Къде е Ален Дюбюс? Какво, по дяволите, става?
— Божичку! Божичку! — продължи да мърмори мисис Смитърз, докато отваряше двете крила на вратата.
— Хайде, Софи, влизай. Тинкър, доведи Кори и се погрижи за багажа — май няма да се намери кой да ти помогне.
Вътре в къщата цареше същински хаос. Райдър започна да ругае, но в този момент забеляза, че мисис Смитърз се подпира на две дръжки от метли, грубо пригодени за патерици.
— Я ми кажете какво се случи — заразпитва той, но с ъгълчето на окото си мерна Софи и добави: — Това е жена ми, мисис Шербрук. Софи, това е мисис Смитърз, която живее тук, откакто се помня и сега ще ни обясни какво точно е станало.
Станало бе това, че Ален Дюбюс, след като освободил цялата прислуга, бе блъснал мисис Смитърз надолу по стълбището, понеже отказала да му повярва и го заплашила с местния мирови съдия.
— Казах му, че в него има нещо гнило, и че винаги съм го знаела, и че изобщо няма да напусна, и че не може да ме накара да го направя. Казах му, че ще кажа на всички какъв е. Но това не му хареса и той ме повдигна и ме хвърли надолу по стълбите…
Обрал къщата до шушка, взел всички пари, които намерил, продал част от земята, без да има никакви пълномощия да продава, и напуснал областта.
— И ми каза, честна дума, каза ми, че разправил на всички, че сте продали Чедуик Хауз!
За нещастие мисис Смитърз не видяла нито една жива душа, понеже, в края на краищата, нали къщата била празна; и тъй като не можела да ходи, нямало как да стигне до селото и да разкаже какво се е случило. Едва успяла да се дотътри и до входната врата.
— Мисис Смитърз — прекъсна я Софи, — ей сега ще накарам Тинкър да препусне до Лоуър Слотър и да ви доведе лекар.
— Ами къщата! — изплака мисис Смитърз.
Но Софи я потупа по прегърбеното старческо рамо и нежно й каза:
— Къщата си е просто къща. Пак ще я оправим, ще видите. Но сега се безпокоим за вас. Справили сте се чудесно, нали така, Райдър?
Той погледна към жена си и си помисли: Господи Боже! Тя определено не беше вече наплашеното, боязливо момиченце, което живееше с него в дома на брат му. Прокашля се и рече:
— Всичко ще си дойде на мястото. Но най-напред трябва да се погрижим за вас, мисис Смитърз. Гордея се с вас и ви благодаря.
Два часа по-късно мисис Смитърз бе положена в кревата, натъпкана с лауданум, и счупеният й крак бе наместен от доктор Прингъл, който през цялото време поразен клатеше глава и повтаряше:
22
coombe — долина — Б.пр.