![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— С други думи, искат да разберат в кои други старчески домове има свободни места. Ясно.
— Точно така. Но изглежда нямат късмет. Повечето кораби, които виждаме във възела, задават същия въпрос!
— Какво? И онези, които идват от други места ли? И те ли търсят подслон? Но аз си мислех, че има десетки други структури на Крисуел, всяка от които достатъчно огромна, за да…
— Почакайте за момент. Ще проверя.
За известно време се възцари тишина, докато Ние стягаше линиите си и се вслушваше. Когато заговори, синтетичният й глас беше по-висок и звучеше малко удивено.
— Изглежда, доктор Баскин, че катастрофата, която наблюдавахме при Многоизмерния свят, не е изолирано явление.
Последва нова продължителна пауза, сякаш Ние смяташе, че се налага повторно да провери онова, което току-що бе научил.
— Да — продължи накрая той. — Този странен и трагичен факт се потвърди. Очевидно всички структури на Крисуел в Галактика четвърта са унищожени.
Сара не можеше да си го представи. Катастрофата, на която бе присъствала — пред очите й беше избухнала фантастично грамадна структура, дом на квадрилиони… това не можеше да се случва навсякъде другаде! И все пак корабите-бегълци си препредаваха тази новина по всички гордиеви възли и шеметни дъги на точката на прехвърляне.
— Но… аз си мислех, че причина за онези опустошения сме ние!
— И аз така смятах, мъдрец Куулън. Но може би това се дължи на факта, че тимбримските ми създатели са изпълнили личностната ми матрица с част от своя изключителен егоизъм и самомнение. Всъщност обаче има още една възможна интерпретация на събитията при Многоизмерния свят. Ние може да сме били като мравки, които се щурат под горящата къща, убедени, че причина за пожара е яловото яйце, снесено от царицата им.
Сара се смая от онова, което искаше да каже Ние. Колкото и ужасно да беше да ги преследват могъщи сили, имаше една параноична утеха. Това доказваше собственото им значение на огромните везни на нещата, особено ако всесилните същества зарязваха великите си дела, за да ги хванат. Но сега Ние загатваше, че страданията им при Многоизмерния свят са били случайни — просто страничен ефект — и че съпътстват невероятно мащабни събития, които неговият вид изобщо не би могъл да схване.
— Н-но… н-но в такъв случай… — попита дребният, напомнящ на рак кхюин Клещовръх. — В такъв случай кой все пак е унищожил Многоизмерния свят?
Никой не отговори. Никой не можеше да отговори — макар че Сара вече размишляваше над една вероятност. Толкова страшна, че й хрумна в математически вид. Уравнения и ограничаващи условия, които тя разглеждаше безпристрастно… или заключения, които можеха дълбоко да я разтърсят, да разбият вярата й в стабилността на самия космос.
— Джилиън — със спокойна практичност се намеси делфийският лейтенант Тш'т, — Каа докладва, че наближаваме разклонение, което може да ни отведе в Галактика втора. Все още ли смяташ да се насочим към Танит?
Русокосата жена уморено сви рамене.
— Освен ако някой не открива недостатъци в решението ми.
В гласа на машината Ние отново се промъкнаха сардонични нотки.
— Не е трудно да се открият недостатъци. Водиш ни към насилие и хаос, точно към онази част от вселената, в която враговете ни са най-многобройни. Не, доктор Баскин. Не питай за недостатъци. Питай дали някой от нас няма по-добра идея.
Джилиън отново сви рамене.
— Казваш, че джофурите всеки момент можели да открият как да се справят с новата ни броня. Трябва да намерим убежище преди това. Макар и малка, винаги има надежда институтите…
— Много добре — прекъсна я Тш'т. — Нашата цел е Галактика втора. Сектор Танит. Планетата Танит. Ще предам на Каа да продължи.
На теория клиентите не би трябвало да прекъсват патроните си. Макар че Тш'т само се опитваше да действа енергично.
Междувременно Сара си помисли:
„Насочваме се към Земята. Скоро ще сме толкова близо, че ще виждаме Слънцето само на неколкостотин парсека, на практика точно зад ъгъла.
Може би никога няма да стигна по-близо.“
Джилиън Баскин отговори с кимване.
— Да, да побързаме.
Хари
Около един субективен ден след като пое напред в преследване на загадъчните нарушители, Хари разбра, че точно пред него има препятствие.
Докато бързо се придвижваше в този странен район от Е-пространството, той съвестно изпълняваше основната си задача и оставяше уредите на Уер'К'кинн покрай извитата тръба, съдържаща цялата звездна вселена. По Пътя лежаха всички галактики, които познаваше, включително и сложните хиперизмерни разклонения, наречени „точки на прехвърляне“. Винаги, когато спреше, за да погледне към него, пред Хари се разкриваше уникална, пречупена гледка към съзвездия, носещи се мъглявини, дори цели спирални ръкави, които искряха от звездна светлина и експлодиращи газове. Струваше му се странно и противно на всякаква интуитивна логика да знае, че всичко в тази тръба е невъобразимо по-огромно от това ограничено метафорно пространство.