Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Дру не искаше да го убива. Майк му трябваше жив, за да му разкаже за Янус. Не знаеше дали няма да му се наложи да го убие. Защото Майк със сигурност щеше да го направи без колебание.
Щом осъзна ужасяващата истина, че Майк го е подмамил в абсолютно тъмна стая, Дру моментално застана нащрек и приклекна — поза, която му бе станала втора природа. Леко разтвори крака, не повече от ширината на ханша и внимателно протегна ръце напред, след това ги разтвори, опипвайки вляво и дясно — нямаше нищо. Пристъпи малко наляво и спря.
Дру предприе тези първоначални действия с една цел — да се измести от входа, за да не позволи на Майк да го нападне неподготвен още с влизането. Затова светкавично потърси прикритието на мрака, също както и Майк. Преследването можеше да започне.
Дру вече бе сигурен, че Майк не носи пистолет — имаше толкова възможности да го използва досега. Защото малко преди да затвори вратата и мракът да го погълне, представляваше отлична мишена.
Вероятно имаше нож. Но ако беше така, Майк можеше да го хвърли по Дру, точно когато влизаше. Щом чуеше ножът да се забива, веднага щеше да нападне, като се възползва от предимството на изненадата и болката, и бързо щеше да го доубие с ръце, ако ножът не беше свършил вече тази работа. Ханк Далтън беше отработил до съвършенство това упражнение — беше се превърнало в рефлекс за тях.
Трябваше да има някаква причина Майк да не атакува веднага. Единственото, което му идваше наум, бе, че вероятно няма оръжие и ще се осланя само на ръкопашния бой. А това означаваше, че ще изчака Дру да се доближи и изненадващо ще се нахвърли върху него.
Дру имаше пистолет — стискаше в ръка маузера, но той нямаше да му бъде от полза в тъмното. По-скоро щеше да му пречи, като ограничава движенията на дясната му ръка. При дадените обстоятелства би било по-добре, ако ръката му беше свободна, за да може да чувства вибрациите, които излъчваха неподвижните предмети в мрака. Не посмя да постави пистолета обратно в джоба си. Щеше да вдигне шум.
Около пет минути изчакваше и се ослушваше, застанал нащрек. Тази стая очевидно имаше доста голяма дълбочина и стените й бяха така дебели, че отвън не проникваше никакъв шум. Напрегна се, за да долови приглушено дишане или лека стъпчица. Нищо, освен пулсирането на кръвта в ушите си.
Поемайки безшумно въздух, Дру се опита да различи миризмите в стаята. Терпентин. Блажна боя. Нещо като вар. Едва доловим мирис на бензин.
„Дали е склад?“ — мислеше Дру. Все повече се убеждаваше, че е прав. Най-различни неща. Може би имаше и косачка за трева, а също и инструменти. Скоро щеше да научи. Защото преследването трябваше да започне. Същото вероятно мислеше и Майк.
„Никога не тръгвай право напред“ — учеше ги Ханк Далтън. „Избягвай центъра, провери първо периферията. Това означава, че имате две възможности — наляво и надясно. Придържай се с гръб към стената, близо до нея. Разгледай стаята и в зависимост от препятствията реши накъде ще тръгнеш.“
Но в този случай Дру не виждаше никаква разлика между лявата и дясната страна. Вярно е, че при влизането се придвижи вляво, веднага след като усети капана. Майк можеше да предположи, че ще продължи в същата посока. За да го изненада, трябваше да направи обратното.
Но разкриването на ходовете на противника представляваше част от играта. Майк също щеше да се опита да вникне в логиката на Дру и да стигне до извода, че след като се е придвижил първо вляво, Дру може да мине надясно, за да го обърка. Така или иначе всичките тези пресмятания не водеха доникъде, защото нямаше начин със сигурност да се преценят ходовете на врага. Ако си блъскаш твърде дълго главата над този въпрос, това можеше да парализира действията ти.
Дру реши, че ще продължи да се движи наляво. Безкрайно бавно. След като опипа много внимателно пространството с ръце, придвижи и краката си.
Подът беше покрит със земя, също както и коридорът отвън. Това беше добре, защото утъпканият под пое тежестта на тялото му, когато той стъпи на него. Не се чу никакъв звук от съприкосновението, който да го издаде.
Отново спря, ослуша се и разучавайки миризмите, опипа тъмнината с ръце и пристъпи още няколко инча наляво.
Изведнъж замръзна на мястото си. Усети, че върхът на обувката му докосна някакъв предмет. Почти недоловимият допир до левия крак и бедрото му го накара да помисли, че предметът беше голям. Опипа с ръка, но не усети нищо. Каквото и да е, не е по-високо от талията му. Протегна ръка надолу и напипа дървена повърхност, която беше неравна и очукана, дебело боядисана, мазна. Вероятно е нещо като тезгях. Продължи да проучва обекта с ръката си. В единия край имаше метално менгеме, закачено за плота, напипа още клещи и кутия с грес.