Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Нямаха възможност да разглеждат мястото, защото Ханк бързо ги пришпори да влизат вътре. Видяха слънцето за последен път, преди да потънат в мрака за цели двадесет и пет дни, както по-късно се оказа.
Ханк затвори вратата зад тях. Те се блъскаха един в друг в тъмното.
— Проблеми със зрението ли имате? — беше ги запитал Ханк. — Добре, ще уредим това. Скоро вече ще се чувствате като у дома си в мрака — тогава той доброжелателно се беше засмял.
Скоро очите им привикнаха с тъмнината и студентите заразглеждаха любопитно наоколо. Тук-там проникващата през процепите слаба светлинка им помогна да различат нещо обемисто в средата — толкова голямо, че би могло да бъде едноетажна къща без прозорци.
— Интересно какво ли е това? — измърмори някой.
— Всичко с времето си — отговори Ханк и ги насочи към един мрачен ъгъл вдясно. Оказа се, че там има нарове, като на всеки бяха оставени по два тъмни на цвят чаршафа, тъмно одеало, а върху тях — горнище и долнище на някакво черно облекло.
— Пижами ли са?
— Нещо подобно — дочу се отнякъде гласът на Ханк. — Събличайте всичко и ги облечете. Това ще ви бъде униформата.
Студентите се подчиниха. Бяха озадачени още повече. Вече виждаха значително по-добре и забелязаха, че Ханк е свалил обичайните каубойски ботуши, избелелите джинси, дънковата риза и позацапаната шапка и е облечен в широката черна пижама.
— Най-добре да починете малко, защото оттук нататък ще тренираме през нощта.
„Да си почива по обяд?“ — Дру не се чувстваше уморен, но скоро след като се изтегна в леглото, започна да се прозява.
Стресна го гласът на Ханк, който се носеше по някакъв високоговорител от дъното на хангара.
— Вдигай се и се приготвяй!
През нощта?
— Не ти ли прозвуча като че ли Господ ни говори? — каза някой.
Вечерята — а кой знае, може да беше и закуската — се състоеше от риба и ориз с нещо като сос от скариди, накрая чай.
Тренировките започнаха веднага след това. Ханк ги заведе в дъното на хангара, където с опипване разбраха, че по стените са закачени торби с пясък. Дру долови, че Ханк се придвижи, протегна се към нещо зад торбите и изведнъж зад тях, в другия край на хангара, се появи бледа жълта светлинка. Едва-едва достигаше до абсолютно тъмния край, където бяха чувалите.
Ханк изглеждаше доста странно в черната пижама.
— Дори през нощта не е съвсем тъмно — има звезди. И луна, въпреки че светлината й постепенно избледнява. Но ако има облаци, тогава наистина започваш да вярваш в духове.
Дру напрегна зениците си, като се стараеше да поеме колкото може повече от бледата жълтеникава светлинка, мъждукаща в другия край на хангара. Изненада се как постепенно започна да вижда много по-добре закачените на стената чували. С малко повече въображение вече различаваше очертанията на предметите в мрака.
Ханк ги обучаваше в хвърляне на нож. Часове наред ги караше да мятат ножове по торбите с пясък. След това тренираха с бръсначи, японски метални звезди, дори с пръчки, пепелници и камъни.
Не приличаше на упражнение в нанасяне на смъртоносен удар, въпреки че Дру беше убеден, че противникът му ще бъде посечен от страхотния удар на ножа. Ханк даваше сигнал за започване като пляскаше с ръце и наблягаше най-вече на бързината и точността на хвърлянето.
— В тъмното не можете да разберете дали противникът ви е мъртъв — изрева Ханк. — Мигът, в който чуете оръжието ви да се забива в плът, трябва да сте сигурни, че сте навредили на врага си и…
Продължението очевидно оставаше за следващия ден — по-скоро нощ — според новото им разписание, защото Ханк прекрати обясненията и поправи ъгъла на хвърляне на един от студентите. След това ги накара да се обърнат с гръб към чувалите. Когато плеснеше с ръце, те трябваше рязко да се извърнат и да хвърлят оръжието.
Ханк непрекъснато крещеше като им даваше команди как да балансират най-добре — да държат краката си разтворени, но не много, само до ширината на ханша, да приклекнат, за да бъдат по-гъвкави и коленете им да служат като център на въртене. Научиха, че трябва леко да се наведат напред, за да могат да се извиват по-лесно.
Много често предметите, които хвърляха, падаха с трясък върху бетонния под.
— И това е полезно — твърдеше Ханк. — При тази борба не можете да си позволите да отвличате вниманието си с догадки какъв е всеки шум, който доловите. В края на престоя ни тук имам намерение да ви науча да разпознавате звука от всякакъв вид оръжие върху каквато и да е повърхност — не само бетонен под, но и пясък, килим, трева, скали.
Тази сутрин Дру се мушна крайно изтощен в леглото си. През процепите на металните стени на хангара едва се промъкваха лъчите на изгряващото слънце.