Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
„Смяната на времето не ми се отразява особено“ — помисли Дру, когато видя Ханк да гаси бледата крушка и се мушна гол в тъмните чаршафи, под също така тъмното одеало. „А сега трябва да поспя“. Сънува, че хвърля кутии от кока-кола по чувалите с пясък.
На следната нощ Ханк продължи със същото упражнение. Така добре се шлифоваха, че почти не се чуваше звук от падащи предмети на пода в плътния мрак.
През следващите нощи Ханк добавяше нови елементи към упражнението. Трябваше да се хвърлят към неприятеля с изострен молив вместо нож и да го вдигат рязко нагоре след като го забият, все едно че разкъсват целта.
След всеки удар Ханк разглеждаше пясъчния чувал с помощта на джобно фенерче като оценяваше точността на попадението. Непрекъснато им повтаряше едно и също — да използват и най-малката светлинка и да се ориентират за цялостните очертания на целта по онази част, която успяват да доловят.
Следващото упражнение беше хвърляне на чупливи предмети един срещу друг в пълния мрак, скок към неприятеля със заострен молив и разкъсване на възглавницата, прикрепена към гръдния кош.
Ханк всеки път правеше анализ на удара, като използваше фенерчето си.
След време възглавниците бяха махнати. Ако подостреният молив ожулеше стомаха ти, значи е трябвало да внимаваш повече. А какво би станало, ако ударът бе нанесен с нож.
Така Ханк обучаваше учениците си да развиват рефлекси в тъмното.
Научиха се да се движат с нож в ръка, все едно, че е продължение на китката. На свой ред китката да бъде едно цяло с ръката до рамото. Оръжие, което винаги е на разположение.
Обучиха се още как да се прикриват, като се придвижват плавно встрани, без да разтварят краката повече от ширината на ханша си. Винаги бавно, постепенно, като променят центъра на тежестта. Никога назад или напред. И съвсем безшумно.
Научиха къде се намират ключовите точки за нападение по тялото — далака, основата на езика, тестисите, клиновидната кост, горната челюст, адамовата ябълка, синусите, септума, сънната артерия, горната част на ръката, очите. Целеха се в тях със заострените моливи, а след това и с юмруци или лакти.
Обучението ставаше все по-интензивно и те имаха чувството, че Ханк ги подготвя за някакъв изпит в края. Нощ след нощ — вече не можеха да се ориентират колко време беше минало. Все по-често обръщаха поглед към едноетажната постройка в средата на хангара, която сякаш ги очакваше в тъмнината.
Най-сетне, след като бяха демонстрирали успешно уменията си в поразяване на противника в пълен мрак, преминавайки по различни повърхности, които наподобяваха морски пясък, дебел килим, хлъзгав под; след като се бяха научили да се движат безшумно и да прескачат неясно очертаващи се предмети със същата лекота, с която правеха подскоците си в часовете по балет в школата, Ханк им каза: „Време е. Можете да видите какво има ей там.“
Те нетърпеливо го бяха последвали до входа. Ханк отвори вратата, но нито Дру, нито някой друг успя да надникне вътре.
Ханк бе посочил към Джейк. „Петнадесет секунди след като вляза и затворя идваш след мен и също затваряш.“
Джейк бе запитал с недоумение:
— И?
— Никога ли не си играл на криеница? Опитай се да ме намериш. Само че си представи, че съм ти враг. Ако не си достатъчно внимателен и успея да чуя или почувствам къде си, и ако това не е само упражнение, ще се издадеш и сам ще ми помогнеш да те убия. Отсега нататък ще играем така — който пръв изненада другия и го докосне, той е победител. Простичко е, нали?
— Да.
Ханк влезе вътре. Джейк го последва след петнадесет секунди и затвори вратата зад себе си. След тридесет секунди вратата се отвори и Джейк пристъпи прага. Дру забеляза разочарованието, изписано на лицето му.
— Какво стана? — запита някой.
— Не ми е разрешено да говоря за това. Иска всички да се наредят и да влизат един по един.
Дру започна да нервничи. Беше застанал в края на редицата и гледаше как останалите влизаха и излизаха. Никой не се бе забавил повече от Джейк.
Дойде ред на Майк, но и той излезе почти веднага. Дру разбра, че се чувства унижен. Вечният му съперник Майк като че ли го предизвикваше да се справи по-добре.
След него трябваше да влезе Дру.
Той отвори вратата, концентрира се, за да подсили рефлексите си и пристъпи вътре, като нервно затвори вратата. Изведнъж почувства, че нещо го души, като че ли въздухът вътре беше по-тежък и го притиска. Непрогледен мрак. Преди му се струваше, че в хангара е тъмно. Сега разбра какво означава да е тъмно като в рог. Абсолютен мрак, който те притиска отвсякъде. От тишината тъпанчетата му писнаха. Двоумеше се какво да предприеме. Пристъпи напред, опитвайки се да намери Ханк, но се блъсна в някаква маса. Краката й изскърцаха върху бетонния под. Ханк моментално го сграбчи за лакътя.