Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
„Може би защото не е разбрал точно къде съм. Ако се хвърли към мен в мрака без да ме улучи, знае, че аз мога да го убия. Нарочно хвърли нещо натам, накъдето предполагаше, че се намирам, надявайки се, че ще загубя самообладание и ще се издам. Тъй като първия път не успя, ще опита отново. Ще ме нападне веднага щом чуе, че предметът се удари в тялото ми, защото ще реши, че в този миг не съм достатъчно концентриран. Поредната тактика на Ханк Далтън.“
Дру продължаваше да стои в същото положение — приклекнал, с гръб към ъгъла и лице към стаята, когато покрай него наистина профуча втори предмет, който се удари в рафтовете отдясно. Този път мина по-близо до него покрай рамото му. Но Дру беше подготвен. Възползва се от шума и се премести наляво, като зави покрай ъгъла на стаята.
„Няма как Майк да не е очаквал, че ще се придвижа натам. Иска да отцепи мястото и да ме вкара в кошарата. Щом чуе, че предметът се удря в мен, веднага ще се спусне.“
Към ъгъла, където Дру стоеше нащрек, бе запратен трети предмет. Той отново се възползва от вдигнатия шум и се придвижи още по-наляво покрай стената.
Сега вече имаше нужната информация. По посоката на звука и ъгъла, под който предметите падаха на покрития с пръст под, Дру се ориентира, че Майк е в противоположния ъгъл, в другия край на стаята. Или най-малкото е бил там преди миг, защото може да се е възползвал от ситуацията, също както и Дру. Но тогава в каква посока се е изместил? Срещу Дру или откъм гърба му към стената, по която самият той се беше придвижил. Дру се чудеше дали да не тръгне обратно. Вероятността да се срещнат беше петдесет на петдесет. Но трябваше да предприеме нещо, защото преследването можеше да продължи цяла нощ. И така имаше да си обикалят стаята до безкрайност.
Четвърти предмет се удари в стената, от която Дру бе започнал придвижването си. Изтрополи и падна на пода.
„Майк сигурно предполага, че съм тръгнал в обратна посока? А може би нарочно иска да ме накара да мисля, че е решил това.“
Както неведнъж им бе повтарял Ханк, объркването на противника е най-важният елемент в тази игра. Докато накрая умът му откаже да работи и той напълно излезе от равновесие. След това остава само да го убиеш.
„Спазвай правилата. Довери им се. Подчини им се“ — изискваше от тях Ханк. „Отработвал съм детайлите в продължение на почти двадесет и пет години. Благодарение на тях съм все още жив.“
В същото време Ханк твърдеше, че малцина знаят тези правила. Ако на някой от учениците на Ханк се наложеше да участва в истински двубой, то не би имало нужда да се изтощава в продължително дебнене на противника. Защото техниката на обучение за борба в тъмна стая, която им преподаваше, не бе стандартна и не се практикуваше в други школи. „Помнете, че имате добър тренинг, който е голямо предимство. Не бъдете нито прекалено самоуверени, нито без самочувствие. Защото ако спазвате правилата, имате по-големи шансове да победите врага.“
„Да, сигурно е така“ — мислеше си Дру. „Трябва само да спазвам правилата. Но как ще ми отговориш на следния въпрос, Ханк: Какво ще направиш, ако противникът ти също знае правилата?
С него сме провели не един и два рунда в Колорадо, без да излъчим победител. Той не само външно прилича на мен. Той е обучен точно както и аз. Трябва да направя нещо, за да избегна поредното патово положение. А този път може изобщо да не се стигне до него. Защото крайното изтощение, което чувствам, ще си каже думата. Откакто напуснах манастира, непрекъснато трябва да бягам и да се крия. Ако се наложи издръжливостта да реши изхода на двубоя, вероятно аз ще загубя.“
Дру не изпадна в паника. Осени го внезапно хрумване. Какво правеше човек, който преследва някого, запознат така добре с правилата, както и той самият? — Изненандващ ход, нарушение на правилата. Дру се върна мислено към онези дни в хангара в Колорадо, когато влезе за първи път в тъмната стая. Не, няма да обикаля покрай стените както настояваше Ханк. Ще тръгне право напред. Ще заеме позиция по средата и ще изчака Майк да хвърли поредния предмет. А когато разбере точно къде е, ще се спусне върху него.
Тръгна толкова тихо към средата на стаята, все едно, че не стъпваше по пода. Вървеше бавно и внимателно, протегнал напред лявата си ръка, за да опипва в мрака, а с дясната стискаше маузера. Когато прецени, че е стигнал средата, приклекна долу, като зае възможно най-удобната позиция в изчакване на следващия ход на Майк.