Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Считай, че си мъртъв — прошепна толкова отблизо Ханк, че Дру усети дъха му в ухото си.
На излизане от черната стая, стараейки се да не покаже неудовлетворението си, забеляза доволната физиономия на Майк, нескритата му радост, че Дру не се е справил по-добре от него.
Ханк ги събра и ги накара да направят разбор на случилото се. Повториха упражнението и той отново ги победи. Така постепенно ги запозна с принципите на този вид борба.
— Всички вие твърде много бързахте да ме откриете. Не си оставихте време да свикнете с тишината и мрака. Нетърпението ви изигра лош номер. По-спокойно. Това може да са последните мигове от живота ви. Защо да не си ги удължите? Изживейте ги пълноценно!
Ханк ги учеше как да оглеждат стаята, вместо сляпо да се придвижват напред, как да използват придобитите в хангара умения да нападат и да избягват препятствия.
— Има разлика — каза някой.
— Каква?
— Разполагахме с повече място, а и тъмнината не беше така непроницаема. Освен това вие първи влизате вътре и печелите предимство като се скривате някъде.
— Ама че глупости. Ако преследвате истински враг, така ли ще му се жалвате? В тази игра сами трябва да си осигурите преимущество, за да сте по-добри от противника си. Най-важното в случая, освен умението да атакувате, е да се движите така безшумно, че да не издавате нито звук.
Опитваха отново и отново срещу Ханк, като всеки път се задържаха все по-дълго и по-дълго вътре преди той да ги докосне. Отначало само пет секунди повече, после десет. Макар и кратко като продължителност, все пак това беше голямо постижение в сравнение с началото. Първият път, когато изкара повече от минута вътре, на Дру му се стори, че е бил много по-дълго. Излезе замаян и страшно изтощен.
— Все още не се движите достатъчно бавно — повтаряше Ханк. — Не чувствате мрака. Не сте ли виждали как слепите усещат препятствията пред себе си, дори и да не ги опипват. Защото така са свикнали с тъмното, че чувстват как въздухът се отблъсква от повърхността на предметите. Като че ли предметите излъчват вибрации. Това трябва да научите и вие. Да компенсирате виждането с изостряне на всички други сетива. Джейк, ти, например, се придвижваш достатъчно тихо. Но си пушач. Подушвам те веднага, без да е необходимо да те виждам или чувам. Отсега нататък никой да не пуши. Нямам предвид само докато сте тук. Никога. Майк, ти използваш дезодорант. И той се усеща. Изхвърли го.
— Всеки мирише, така или иначе — отвърна Майк. — Например като се изпоти. Естествено е, особено когато си под напрежение.
— Но не и при този стрес, за който говорим. Тогава потните ти жлези като че ли пресъхват. Престават да функционират. Е, може би някои от вас са изключение от това правило. Скоро ще разберем. И ще изхвърчите от школата.
Не след дълго започнаха да изкарват вътре по две, после по пет, а накрая дори и по десет минути.
Дру постепенно разучи предметите в стаята. Движеше се леко, бавно и методично из нея. Приличаше на дневна — столове, канапе, малка масичка, телевизор, лампа, библиотека. Една нощ обаче мебелите се оказаха на нови места, а на бетонния под беше постлан килим. След това стаята се превърна в нещо като спалня, по-нататък в склад с безразборно нахвърляни тук и там щайги.
— Не трябва да си въобразявате каквото и да било предварително — предупреждаваше ги Ханк.
Накрая всеки можеше да издържа повече от час, без Ханк да го докосне. Той промени упражнението.
— Сега трябва да се биете един срещу друг. Един от вас влиза, след него вторият. А после обратно — който е бил втори, влиза първи, преследвачът се превръща в преследван. И ще сменяте партньорите си, така че всеки да се бие срещу всеки.
В един миг Дру и Майк се спогледаха. Майк гореше от нетърпение да се пребори с Дру. Не се изправиха един срещу друг веднага. Едва след като опитаха срещу други четирима партньори, се оказаха заедно в стаята. Първият път Дру беше преследваният и спечели. Когато на свой ред Майк беше преследваният, той спечели. Така беше във всички следващи турове — резултатът бе винаги равен. Последният път, когато бяха прекарали повече от три часа вътре без никой да спечели, Ханк прекрати играта.
Шестнадесет години по-късно те отново се оказаха един срещу друг. Този път оръжията им не бяха подострени моливи, нито пък Ханк беше там, за да сложи край. Съперничеството помежду им бе стигнало връхната си точка. Веднъж завинаги щеше да се реши кой е по-добър. Само в един тур.