Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Като държеше това оръжие в хоризонтално положение, Ганима се Запромъква към светлината, придвижвайки се бавно през дивата люцерна, за да не я разлюлее прекалено силно. Докато напредваше, внимателно огледа насекомите, събрали се около светлината. Да, ето и pume fles в пърхащото множество. Тези мухи се славеха като любители на човешка плът. Отровната стреличка можеше да свърши работата си незабелязано, след което да бъде перната встрани като обикновена муха. Оставаше само да вземе решението в кого от двамата да се прицели — в мъжа или в жената!
Муриз. Името се появи непоканено пред вътрешния взор на Ганима. Да, така се казваше жената. Спомни си и други неща, които се говореха за нея. Беше една от онези, които пърхаха около палимбашата така, както насекомите кръжат около светлината. Лесна жертва, от слабите.
Много добре. Палимбашата не си бе подбрал подходяща спътница за тази нощ. Ганима приближи тръбата до устата си и като извика в съзнанието си яркия образ на жрицата на Йов, пое внимателно въздух и рязко го изхвърли със силно духане в тръбата. Мъжът се удари по бузата и свали ръката си, на която имаше съвсем малко кърваво петънце. Иглата нямаше как да се види, защото ударът с дланта я бе запокитил встрани.
Жената каза нещо утешително и палимбашата се разсмя. Както се смееше, краката му започнаха да се подгъват. Залитна към спътничката си, която се опита да го задържи. Тя продължаваше да се съпротивлява на тежестта на вече мъртвото тяло, когато Ганима застана до нея и притисна върха на оголения кристален нож в кръста й.
И сякаш нищо особено не се бе случило, каза:
— Без резки движения, Муриз. Ножът ми е отровен. Вече можеш да пуснеш палимбашата. Той е мъртъв.
ВТОРА ЧАСТ
„Във всички по-важни обществени групи и сили, които оказват въздействие съобразно целите си, ще откриете скрит, но много важен стремеж към постигане и поддържане на мощ, произтичаща от специфичното използване на думите. По един и същ начин го правят както знахарят, така и жрецът, и бюрократът. Управляваните маси задължително се възпитават да приемат думите-заклинания като действителност и да смесват символизираната система с реалния свят. При поддържането на такава структура на силово въздействие някои символи се държат извън обсега на общоприетото разбиране за нещата. Такива са например обозначенията, ползвани за икономическо манипулиране на онези, които дефинират местното тълкуване на здравия разум и уравновесеността. Секретният характер на символа води до създаването и развитието на фрагментарни подезикови форми, всяка от които е сигнал, че нейните потребители трупат мощ от определен вид. Вниквайки по този начин в процеса на набиране на сили, нашите имперски органи за безопасност следва винаги да бъдат нащрек във връзка със създаването на подезикови форми.“