Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Той вървеше бавно. Снегът близо до основата на планината стана дълбок до глезените и се превърна в киша. Мърсър се запита на какво разстояние се бе доближил Стефансон Розмундер преди петдесет години, докато бе търсил С-97. Вероятно съвсем близо, като се имаше предвид дозата радиация, която го бе убила толкова бързо. Мърсър нямаше представа какъв е периодът на разпад на извънземния елемент и вървеше бавно и предпазливо, сякаш стъпваше в минно поле. Отново погледна гайгеровия брояч. Двайсет и пет рада приблизително една четвърт от дозата, причиняваща лъчево заболяване, или осем пъти повече от средногодишното облъчване, което човек получава от обичайния радиационен фон. Известно време щяха да бъдат в безопасност, но с всяка крачка се увеличаваше рискът да се разболеят от рак по-късно през живота си.
Нищо наоколо не приличаше на източник на радиация. Нямаше отломки от метеорити, нито следа от вентилационната шахта на Ото Шрьодер. Мърсър вдигна глава и видя, че се намира на десет метра от лявата страна на каменното лице. Разбра, че е близо. Ледът беше разтопен, сякаш се нагряваше отдолу. Ервин бе казал, че парчетата от метеорита са разтопили снега в руските села.
Неочаквано земята се отвори и погълна Мърсър. Той пропадна тричетири метра и тупна тежко по гръб в малка пещера от лед. Това беше преддверието на вентилационната шахта. Пред него се простираше дълъг тунел към вътрешността на глетчера. Стените бяха покрити с лед, а диаметърът беше осем фута. Ако и подът беше заледен, Мърсър щеше да се плъзне с главата надолу към недрата на земята. Обзелият го за миг ужас премина и отстъпи място на страхопочитание, докато разглеждаше обстановката, без дори да усеща болката от падането.
И тогава видя трупа.
Тялото беше почти напълно разложено и представляваше по-скоро седящ скелет, облечен в сиви дрипи с месингови копчета и нашивки. Униформата беше на моряк от германския военноморски флот, и по-точно на подводничар. Пред очите на Мърсър беше доказателството за историята на Ервин Пул. Но не това го изненада, а шейсетсантиметровата кутия от чисто злато с орела и свастиката на Третия райх до трупа.
— Да ме вземат дяволите! — прошепна Мърсър и по гърба му полазиха ледени тръпки. Нацистите бяха нарекли операцията Проекта Пандора и това беше същинска кутия на Пандора. Съдържанието й беше смъртоносно като злините, описани в митологията.
— Мърсър? Добре ли си? — тревожно извика Аника.
— Да. Стой там.
Гайгеровият брояч се бе изключил от падането и Мърсър го включи. Показанията бяха същите, както преди неочаквано да пропадне в дупката. Мърсър доближи уреда първо до златната кутия и после до трупа и установи, че не контейнерът с Юмрука на Сатаната, а тялото на подводничаря излъчва радиация. Нивото беше значително по-високо, отколкото на оцелелия, когото бе намерил в Кемп Декейд. Този човек бе получил много по-силна доза облъчване, която се бе оказала фатална само за няколко минути.
А Стефансон Розмундер и екипажът на С-97? Каква доза радиация ги бе поразила? Дали ги бе убила близостта до трупа или до метеора? Розмундер бе живял шест месеца, след като се бе върнал от този район, затова Мърсър предположи, че е загинал от силно облъчване от остатъчната радиация от трупа. Имайки предвид кръвта, изтекла от очите и носовете на другите трима, той стигна до извода, че са били убити от радиоактивна експлозия, предизвикана от парчето в кутията. Морякът сигурно я бе отворил и бе причинил смъртта на екипажа на самолета и своята.
Но защо, след като бе оцелял десет години, той би извършил самоубийство и убийство? Лудост? Отчаяние?
Мърсър докосна златната кутия и усети, че повърхността й е топла. И в следващия миг осъзна защо дупката е плитка. Топлината, излъчвана от кутията, бе разтопила снега, оставяйки достатъчно количество, което да покрие входа на тунела. Ето защо отгоре нямаше трийсет метра лед. Тежестта на Мърсър бе нарушила равновесието между полярния студ и радиоактивната топлина, разкривайки входа на шахтата. Постепенно, докато парчетата от метеорита се разрушават, топлината щеше да намалее и глетчерът щеше да запуши тунела завинаги.
Мърсър бутна кутията и разбра, че е тежка, но не и солидна. Той я блъсна към трупа, притискайки разпадналата се купчина кости към стената, за да предпази отчасти мястото от смъртоносните й лъчи. Показанията на гайгеровия брояч спаднаха значително. Мърсър извади одеялото от раницата си и го хвърли върху кутията, за да намали излъчваната топлина. Щеше да използва и одеялата на останалите, така че когато блокират входа, кутията да не разтопи леда.
— Какво намери? — попита Айра.
— Останките на германски моряк и част от златния товар. Ще хвърлиш ли въже?